Каракачанката Стела се поразмърда. Звезделина я погали по главата. Стела се прозя, протегна се, сякаш правеше утринна гимнастика, отърси тялото си, завъртя опашка и бавно се отдалечи за да направи дежурната си разходка из двора и провери дали се е случило нещо нередно докато придрямваше в скута на Звезделина.
- Осъмнахме, първи петли, не си ли уморена, да дремнем - мислех ли, шепнех ли
- Не, не съм - хвана двете ми ръце, погледна ме с немигащите очи - А и ти не си уморен, просто така ти се е сторило.
Наистина, сякаш бях спал непробудно 10-12 часа, бях бодър и отпочинал, бликащ от сила.
Колко съм смотан, не й предложих някаква моя риза и панталон, утрините покрай реката са хладни.
- Ще ти донеса риза и панталон, облечи ги, хладно е сутрин, да не настинеш
Тя не промълви нищо, нищо не отекна и в главата ми, дано не съм закъснял с дрехите щом не реагира.Оставих й ги и тръгнах да направя кафе, може да иска чай, сандвичи. Нарязах домати, краставици, чушки, извадих сирене, хляб
Погледнах през ...