Как исках да я притисна до себе си, да почувствам тялото на пришълката, да погаля раменете, ръцете, изпъкналите й две неща отпред...
- Да може- сепна ме монотонният й глас - Щом това ти е приятно
Отново ми четеше мислите, какво пък ще я прегърна, ще реализирам мечтите си, имам и съгласието й,
а дали и тя, ако не знае какво да прави ще повтаря движенията ми.
- Да, ще те следвам - отговори Звезделина
Галех нежно косата й, лицето, прегърнах през раменете.Устните ми зацелуваха страните й, спрях се по-продължително на нейните устни.
Чудно, получавах същите нежни докосвания, плахи целувки. Тя е жива.
- Знаеш ли, човекът за когото е говорила НG1 е мой пра-прадядо, един вид моята майка е дъщеря на дъщеря му. Аз го помня. Единствен аз с внимание слушах разказите му за посещението на една огнена жена, на пришълка от други светове. Никой не му вярваше, даже му казваха Лунатик или Звездоброец. Обичаше да седи тук на сайваната, където сме сега ние, подпрян на дирека и да гледа с часове звездното не ...