ПРИСТРАСТЕНИЯТ
- Момченце, ти усещаш ли колко си пиян! – Отдавна не бях чувал бащата с толкова разлютен глас. Петстотин километра ни разделят, но прекрасно мога да си го представя: разгънал мощно гръден кош, сграбчил мобилния в здравата си лапа, свил юмрука на другата, огън в тъмните му очи. – Веднага спри да пиеш! СПИРАЙ, ЧУВАШ ЛИ МЕ? ВЕД-НА-ГИ-ЧЕС-КИ!
- Ъхм, ъ-ъ, татттте... хм, аз...
- Няма тате, няма аз. Спираш, ставаш и излизаш от бърлогата, в която си се наврял. МО-МЕН-ТАЛ-НО! Мяташ се на нощния влак за Варна и утре сутрин да си тук. Мисли му, ако заранта не си ми се прибрал. АЗ ЩЕ ТЕ ОПРАВЯ!
Адски корав тип е тоя, старото момче. Бащата, значи. Тежко ти, ако го ядосаш. Мътните да го вземат! Ама и аз съм един. Трябваше да се усетя, че ще ме провери по телефона, можех изобщо да не му вдигам. Мътните да ме вземат и мене!
Понякога наистина ми домъчнява за старото момче... Понякога ми се ще да му беше провървяло повече в живота. И неговата не е лесна. С най-неблагодарната работа в свет ...