ПРИЯТЕЛИ
- разказ-
- 1-
Не! - Това беше последната дума, която тя му каза. Пламен помълча и тръгна. Стъпките му като часовниково махало отмерваха времето, което за него беше спряло завинаги. Той беше тръгнал за някъде. Топлата юнска нощ го погълна, сякаш искаше да го скрие от погледа й. Тръгна и Наталия.
Преди минути тя разруши всичко, което заедно бяха градили почти година. Звънкият смях, жадните погледи и голямата любов бяха вече само минало.
- 2 -
Пламен усещаше, че нещо не е наред. Това накара младият войник да избяга. Сломен от умора и хлътнали от безсъние очи, той тръгна минути след като прочете писмото й. С неголеми усилия прескочи телената ограда и оглеждайки се плахо, се затича към селото. За по-напряко прегази през придошлата от проливния дъжд река. Излезе на главния път и тръгна към горната махала, където живееше Наталия.
- 3-
Късно беше. Селото беше унесено в дрямка. Само кучешки лай по закъснелите пътници нарушаваше гробната тишина. Пламен вървеше и в главата му се въртяха ...