Някога бяхме неразделни. Сега сме непознати...
Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е някъде там... Но този миг си отива, а с него и надеждите за едно общо бъдеще, продължение на това, което е било. Това е само един поглед. После се подминаваме. И сякаш всичко това е било толкова отдавна... Едно чуждо минало, един забравен живот.
Санди
02.12.2010
© Александра Томова All rights reserved.