Копаем с Мито вече час. Нагрочило се бе още следобед, вечерта облаците се изпразниха над града, отидоха да презаредят и отново се върнаха. Гъсти и мазни потоци пълнеха канализацията по улиците с вонята на изгниващото лято, отичаха се към Дунав. Всеки момент, ония говеда там, отгоре, щяха да ръснат мокрия си товар над заспиващите сгради и най-сетне доволни, да задремят и те. Луна нямаше. Как да се покаже всред това разбесняло се стадо. Но все пак пробваше лъч - нейде из отзад, та осветяваше зловещата гледка.
Копаем на фенери. Мито Триона е рецидивист. Най му е добре вътре. Там е господин някой. Има си запазена килия и в Софийския, и във Варна. Казвал ми е, че и телевизия, и Интернет си има. Вярвам му.
С Мито сме приятели, от деца. Мога да кажа смело - големи приятели. Братя!
Израснахме заедно, бели заедно вършехме, по гаджета заедно. Само че аз имах вечерен час, баща ми ме пребиваше за закъснение, а Мито нямаше баща.
Както казваше той: "Един баща ни е разликата с тебе"
Обясняваше ми сет ...