Беше един от онези дни, които разтърсваха душата до основи и не й даваха никакъв покой (запомнящи се, болезнени), защото не винаги нещата се случваха така, както искаме...
Бесните кучета в мен се бяха разбудили и ожесточено напираха да излязат, и да разкъсат всичко около себе си (най-вече мен)
Опитвах се да сдържа състоянията си, но най - вече се опитвах да сдържа гнева си. Гняв, от който бягах така, както Дявол от тамян и който винаги ме застигаше някъде там по пътя... И когато същият този гняв превземеше същността ми единственото, което можех да направя беше да се разбия някъде...
В мен преливаха всякакви чувства и емоции (започвайки от тъмните, и стигайки до най - мрачните), които чакаха нетърпеливо до кучетата да бъдат освободени и понеже често са ми казвали, че Дяволът прилича на мен, облечен в женски дрехи, това, което умеех най - добре беше да облека Дявола, и да пусна кучетата...
Така и направих: избрах най-късата, и най - впита рокля с най-изрязаното деколте, така че да подчертава гърдите ми хубаво; обух черните си обувки с висок ток; вързах косата на кок, за да разкрие голия гръб и червеното червило, разбира се, и тръгнах след кучетата си, които ме отведоха до същия онзи бар, в който звучеше "Лили".
Вече се бях изгубила и едва ли щях да се намеря там, но нали няма случайни неща, та....
Отново бях в компанията на най - любимия си мъж, Jameson, а Салса ритмите се разливаха в душата ми и докосваха всяка частица в мен. Усещане, което ми напомни на нейното докосване - изпепеляващо, чувствено, оставящо следи; докосване, което ме беше белязало така, че във всички очи да търся нейните; всяка целувка да искам да е нейната... Беше ме направила своя и сега, и кучетата ми и дяволите, и ангелите ми също водеха борба за това и тя да бъде моя също. Пуснах й закачливо съобщение, че има много натегачи и не след дълго тя се появи в бара. Приближи се до мен, попита ме дали съм готова да тръгваме. Казах "Не", а на свой ред тя изпи уискито ми на екс, хвърли пари на бара, хвана ме за ръката и ме поведе към тях.
В таксито не продумахме нищо. Напрежението витаеше между нас...
Озовахме се така бързо в леглото (Господи, обожавах да бъда в леглото на тази жена!), че дори и аз не разбрах кога стана така. Борбата беше безмилостна и въпреки това не й се дърпах. Ставах така безпомощна в ръцете ѝ и толкова възбудена (само мисълта за нея ме подмокряше толкова много, че чак разтреперваше краката ми)
Разкъса роклята ми, свали бельото ми и ме изчука... След това запали цигара и се изпъна като котараче в леглото, а аз лежах между краката ѝ употребена, удовлетворена, тежко дишаща, и влюбена.
Ледовете се разчупиха и започнахме да водим най - различни разговори, като тя седна в леглото, приближи се плътно зад мен, галеше гърдите ми, целуваше врата ми, след което прокара ръка между краката ми и ме усети колко готова отново бях за нея. Прехапах устни и изстенах, отпускайки се в ръцете ѝ, а тя не спря да гали гърдите ми, да целува врата ми, и да вкарва пръстите си по-навътре... Усещах я, усещаше ме и тя: "Не мога! Искам да те изчукам", каза, и дойде отгоре ми. Беше и нежна, което ме възбуди още толкова, и още толкова ме накара да се гърча в ръцете й, да я стискам с крака, да я моля да не спира.
Отново бяхме в онази любовна игра, която взривяваше световете ни...

Грешка ли беше това, че се пуснах по течението? Че разпознавах парфюма ѝ навсякъде; че търсех и исках близостта ѝ? Грешка ли беше, че я пуснах в сърцето си? Не го чувствах грешно, въпреки, че всичко крещеше с пълна сила: "Не се влюбвай! Не обичай! Ще разбиеш сърцето си още преди да си го събрала!!" ...
Така се бях изморила от всичко (от постоянното раздаване, обичане и всичко положително, което човек може да даде от себе си в една връзка) Никога не ми е трябвало много, за да се почувствам значима и пълноценна във връзката си. Тя обаче беше толкова различна и... Нямах повече любов за раздаване. Имах тази, новата и чистата, която беше за нея, и нямах повече.
"Обичам те" ѝ казах и се разбих....