Преди малко извърших убийство. Напълно съзнателно, не съвсем предумишлено...
Паяк. Вярно, беше голям и изплаши един от съквартирантите ми (жена). Стомаха ми се сви, стресирах се - в момента не съм на себе си. ВИНОВЕН СЪМ!!! крещи съзнанието ми. Трябваше да го хвана в бурканче и да го пусна навън. На какъв се направих? Реших да играя роля, на мъж - един паяк ли ме е страх да убия? Сгреших, не е за мене тая роля. Може би е за всеки средно статистически мъж, но не и за мен. Ами нали скоро също така съзнателно уби няколко комара? - чувам в главата си. Да, но комарите ми смучеха кръвта, а паякът - нищо, просто стоеше на пода в банята...
Ще платя и за тази постъпка. Аз винаги си плащам, обичам да бъда на чисто. Няма какво да направя за да ми олекне, освен публично да призная и да помоля за прошка. Страх ме е малко, дори доста, но няма как. Сега очаквам смирено присъдата, дано мога да я понеса подобаващо...
Моля всички - НЕ УБИВАЙТЕ! Няма значение какво, мравка или паяк, животът е един за вси ...