Jan 19, 2020, 9:42 PM

Признание 

  Prose
498 0 6
2 min reading
Аз съм тук. Недосегаемата. Недостъпната. Онази с ледената душа, която ще изсмука и последната капчица кръв от сърцата ви. Тази, която самата не притежава сърце. И вие искате да си опитате късмета? Давайте. Пожелавам ви „успех“. Може пък на някой от вас да му излезе късмета. Може ненадейно да предизвика водопад от чувства в мен. Да ме превърне в Ниагарския водопад. Кой знае? И казвате, че ме харесвате? Че сте влюбени в мен? А аз ви режа. И ще продължавам да го правя. Истината е, че не ми пука за нито един от вас. Никога не съм искала да имам много обожатели. Но винаги съм искала…Няма значение. Не ви влизат в работата моите несбъднати мечти. Нека съм черната за вас. Изобщо не ми пука. Вие съществувате в живота ми само за да запълвате празното пространство. Да ми изчеткате егото. Да, точно така. Кучка съм. Но за това ви харесвам, нали? Всеки един от вас копнее за своята победа над дивото в мен. Е, скъпи момчета. Мечтайте. Мечтите поне са безплатни…
Истината е, че тези от вас, които нямат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есенен блян All rights reserved.

Random works
: ??:??