Хей, ти каза, че искаш истината? Е, добре, слушай ме сега. Ще ти разкажа всичко.
Когато ти си тръгна, мили, знай-много ме болеше, че си отиваш. Искрена съм, може би не ти показах,че съм тъжна онзи ден на улицата. Но бе така, мили. Когато побягнах по поляната, една сълза се стичаше по лявото ми око - беше за теб, мили. Беше ми тежко, макар че не го показвах. Мислех, че съм силна като скривам чувствата си, като ги притаявам в душата си. Слагах фалшивата маска на радостта, за да си мислиш,че съм добре... Не исках да те притеснявам.
Намерих утеха у алкохола. Помагаше ми да забравя всичко за момент. Отпускаше ме, караше ме да се унасям. И тогава... един ден срещнах него, когото ти наричаш "крадецът". Той ме обикна, и аз него. Помогнахме си, да се отървем от самотата...
Знам, знам, че съм глупачка. Оплесках всичко. Но те моля, прости ми!Прости ми, за илюзиите, за поруганите ми чувства, за всичко. Всеки от нас заслужава прошка. Прости ми и аз ще си простя.
Обичах те, истина е, но нещо се прек ...