- Виж, кой ни е дошъл на гости! Защо не се обади да ни предупредиш? Гледай ме какъв съм, излизам от двора!
- Добър ден, дядо! Реших да ви изненадам. Къде е баба?
- Готви.
Цветан затвори пътната врата. Тръгна пред дядо си по пътеката, която водеше към къщата.
- Радке! Раче! Ела, ела!
- Какво си се развикал, Иване! Виждаш, че нямам време за нищо. Какво има сега?
Възрастната жена излезе от стаята и застана пред прага. Усмихна се и каза:
- Цецо! Как така си се наканил да дойдеш да ни видиш?
- Така! Домъчня ми нещо и дойдох.
- Хайде, върви си върши работата, а ние ще отидем на двора - каза дядото. - Хем да доизкарам започнатото, а и да си поприказваме с Цецо.
Жената влезе отново в кухнята. Двамата мъже стигнаха до дворното място. Цветан погледна пред себе си. Всичко бе подредено. Изпънато като по конец. И овошките. И лозите. И коловете с домати. На места бе излязла трева. Камъчета от пътеката се бяха разпиляли встрани. Преди години всичко бе изрядно, но вече се усещаше как старостта бе дошл ...