Mar 26, 2011, 11:57 PM

Призраци в едно селско гробище 

  Prose » Narratives
4304 0 0
12 мин reading
Призраци в едно селско гробище
Брат ми е четири години по-голям от мен, но аз толкова го обичах, че независимо от тази разлика, още от малък непрекъснато се „мъкнех“ с неговата тайфа – както се казва „Барабар Петко с мъжете.“ Батковците също ме приеха, пък и винаги, когато трябваше да се изтърчи до някъде имаха под ръка подходящия куриер. Така фактически надраснах връсниците си с няколко години. Затова, когато брат ми отиде да учи в Първомай доста време се чувствах като осиротял.
Още от малък нямах никакъв страх от тъмното, таласъми, торбалановци, короконджури и т.н., нещо, което основно се дължи на легендарната ми баба Марга, която иначе беше много религиозна. Дори ако нещо трябваше да се донесе отвън или да се съобщи, занесе или донесе нещо на и от комшиите излизах без колебание в тъмното.
Често си спомням за един случай, с който, колкото и странно да звучи, продължавам да се гордея.
Брат ми вече учеше в Първомай, а аз бях във втори прогимназиален клас (сегашен шести клас). Както вси ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Random works
: ??:??