Беше почти обяд. Антон отвори бавно и мързеливо зелените си очи. Прокара пръстите си през дългата, отдавна неподстригвана коса. Стана бавно, движението му беше изпълнено с ненавист и ленивост. Антон се изправи на крака, зави му се свят, но това не му попречи да излезе от стаята си. Отиде в банята, взе си душ, изми зъбите си, опита се да среши току-що измитата си коса, но без успех. "Трябва да се подстрижа" - помисли си той. Облече се набързо, дрехите му бяха смачкани, развлечени, но ухаещи приятно. Набързо подреди чантата си и излезе от вкъщи.
Пътят към училище беше дълъг. Антон прекосяваше почти целия град, но пък той обичаше този маршрут. Сложил слушалките на своят iPod, слушайки Slipknot, Антон гледаше в една точка и небрежно подминаваше всичко, което го заобикаляше. Беше почти един часът, когато Антон пристигна в училище. Влезе в празната класна стая, седна на своето място, извади два сборника и започна да решава задачи по математика. Тази година, Антон беше в неизбежната роля на к ...