Nov 19, 2007, 9:48 PM

Продавач на души 

  Prose » Narratives
1387 0 21
5 min reading
Свечеряваше се. Есенният октомврийски ден заспиваше. Само дворът още ехтеше. Звънко летяха гласовете на няколкото деца, бягащи след една топка.
Блага Ангелова погледна с нежност през прозореца на тихата класна стая и сякаш неосъзнато се усмихваше на децата. Тя бе млада жена, може би около 35 годишна. Имаше топли, добри очи, а слабото и лице бе обрамчено като с ореол от тъмнокафяви къдри. Учителската работа бе нейният живот. Всеки ученик заемаше специално място в сърцето и. Тя обичаше децата, защото те имаха чисти, неопетнени от пошлостта, души. За 12 годишната си работа с децата тя бе овладяла до съвършенство умението да ги променя, т.е. да ги кара да се стремят към висшите нравствени стойности. Те заобичваха живота повече, защото бяха водени по един от правилните пътища за остойностяването му.
На вратата и се почука едва доловимо. Тишината бе нарушена. В стаята влезе твърде дребна, възрастна, свита от тревоги женица, която водеше след себе си около 10 годишно момиченце. То имаше краси ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??