Тя стоеше бледа и изпита в своята кремава ленена рокля, обувки „Гучи” и леко златно колие. Бе по-мълчалива от обикновено. Погледът и блуждаеше някъде.
- За какво мислиш, Рафаела? – попита я съученичката и. Рафаела се сепна и измънка нещо. Беше денят на дипломирането ù. Навърши пълнолетие преди няколко месеца. Държеше дипломата в лявата си ръка – бе завършила с пълно отличие и бе сред първите по успех във випуска. Възнамеряваше да замине за столицата, където щеше да запише право и отседне при леля си. Тези дни бяха сред най-трудните ù. Мъчно разговаряше със съучениците си, които трескаво обсъждаха бъдещите си планове.
- - Ела да се снимаме! – подвикна приятелката и. Рафаела застана в последната редица – беше се доста източила през последните три години.
Светкавицата светна и групата се разтури. Празненството започваше след около час. Някой като че ли подвикна името ù отзад, тя се обърна, но разбра, че не бе за нея и тъкмо пак да се обърне, когато го съзря! Бе той! Бе дошъл! Не го бе виж ...