Майка му беше сложила къшей от коледния хляб на полицата.
- Това е да станат житата през лятото по-високи - изрече тя.
В края на вечерята Павлето се търкаляше върху сламата, но само на една страна. От майка си знаеше, че това се прави, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат на една страна. Всички запредоха една жица от кълчища, за да ходят надалеч пчелите и пак да се прибират. Бъдникът гореше в огнището. Баща му се провикна:
- Жено, дай малко лук и сол! Щото, кат са нарече по люспите на лука, ше са види какво ше е времето секи месец.
Павлето хвърли житени зърна в огъня и те силно запукаха.
- За добро ше е, сине. Здраве и берекет ше у дома ни - изрече Стефана.
Тази вечер парата от питата се падна на момчето. Много радост преживя то. Майка му го гледаше и сълзи напираха в очите ù. За какво ли си беше спомнила?
Навън се чу: "Ой, Коледа, мой Коледа". Павлето излезе. Хлапето на комшиите, едва пет годишно, тичаше между коледарите. То беше котката. От време на време изчезваше. В ...