Каменко подскочи във въздуха, след което рипна няколко пъти на земята и заигра нашенското. Незнайно от къде, се появи Дечо с гайдата и засвири една, та пушек се вдига.
- Айде, хопа, ха… Ха така, айде де… Па тъй ли, не тъй. Бравос, Камене - подвикна Миловид.
Четиримата заподскачаха под звуците на гайдата. Тълпата само това чакаше. Дечурлигата се шмугнаха сред нея. Чуваше се веселият им смях. За миг всичко затихна. Настъпи тишина.
Павлето приближи до Федьо и замоли:
- Федьо, дай едно късметче!
- Земи си, момче! Ей, животинче, дай на момчето късметче!
Хамстерчето завря муцунка между листчетата и захапа едно от тях.
- Ето. Земи го, момче! - подкани Фредьо.
Павлето взе листчето. Разгъна го и зачете: “Първа любов, първа севда. На добро ше е. И тя те люби.” След това го загърна и пъхна в джоба на панталона. Постоя още малко и тръгна към къщи. Беше неделя. А майка му вече го чакаше. Утре вечер щяха да ходат с Вяра на концерта на мандолинния оркестър.
Незнайно защо, си спомни нещо, станало през ...