На трибуната се качи Тина. Думаха и Джоноаноу, защото непрекъснато се хвалеше, че имала някакъв познат от Америка и се казвал Джон. След нея дойде ред на Стефана - Бублицата. Беше дребничка на ръст и мъжът ù беше подобен на нея. Сложиха ù прякора Бублицата, за да я оприличат на бублий (името на леблебията).
Появи се и Фанка, с чок (кок) на главата. Бяха я запомнили, че винаги ходеше с него и на пътя, и у дома. Изобщо, чокото беше неразделна част от него. Ето ти и последната състезателка - Гъркинята. Беше тридесетгодишна - изтъненa в кръста. Задните ù части бяха така закръглени, че мъжкото око не можеше да не се наслаждава на тях. Гърдите ù всеки момент щяха да изскочат от пазвата на копринената блузка. Мало и голямо се заглеждаше в тях. Но тя си имаше Киркор - арменецът. Затова я наричаха - Киркорина. А той - завалията, бързаше да приключи с дюкяна и с пълни пакети в ръце влизаше в Чаушоолу сокак, дето беше жилището на баш хубавицата. Часове стоеше при нея и забравяше за семейството си ...