Момчето похлопа с желязната халка на портата. На прозореца се показа Керана.

- Кой чука?- чу се гласът ù.

- Аз съм, стрино Керано. Павлето.

-Ида, ида, сине, чакай да сляза! - и се забърза по стълбата.

- Влизай де, влизай! - подкани тя. - И добре си ми дошел.

   Тя затвори портата и двамата тръгнаха по каменната алея. Лек ветрец подухна и цветята на двора заиграха приказен танц. Няколко пъстрокрили пакостника плеснаха криле, спряха, поогледаха се и подхвръкнаха през дървената сграда.

- Момче, постой за малко! - обърна се стрина Керана към Павлето и изчезна от погледа му. След малко се върна с шепа зърно и подхвърли на кокошките. Те закудкудякаха в хор и лакомо започнаха да гълтат зърно след зърно. Някъде навън се чу джавкане. Беше кучето на съседа. Вечерният здрач беше застлал небето. От съседната къща се чуваше весела детска гълчава. Тук-таме пробляскаха светлини зад прозорците. От кръчмата на Иван Шишков, тая, дето беше от източната страна на църквата Св. Георги, се чу песен. Беше ниска, с много прозорци, а стъклата им светеха от чистота. Такива бяха и масите. Казваха, че ако някой хвърли нещо на земята, камо ли цигара, кръчмарят ще го погледне под вежди, та чак свят да ти се завие. Виновникът, когато се прибереше вкъщи, му чукаха яйце за уплах. В кръчмата редовно идваха Минчуглу, Карамфила, Йолтекена, Йотоглу, Итоглу, Алмаджията - най-големите риболовци в Мараша. Ходеха покрай река Марица, най-вече на Тумбулада, дето в миналото го наричаха Амзово островче, да берат герлингичи.

   За сведение на читателите, това е високо храстово цвете, с червени зърна. От сърцевината му се изваждаха люспици, наречени "джангър". Децата ги слагаха в дъвките си, за да правят пльокали.

   Стрина Керана нахрани кокошките и подкани Павлето да влязат. Спряха пред одаята за гости. Отваряха я само по Коледните и Великденските празници, а също и за именните дни. Не се виждаха както другите стаи пъстри застилки, твърди възглавници, черни и шарени кебета и красиво боядисани козяци. Виенските скемлета (столове) в гостната бяха наредени в едната страна в полукръг. Отсреща се виждаше канапе с извити крачета. Пердетата на прозорците бяха от дамаска, купена от "О розди Баг."Бяха надиплени толкоз много, че светлината едвам проникваше през тях. Кръглата маса по средата беше застлана с дантелено каре, плетено с кука "нумеро" 5. От тавана се спускаше варакосан синджир на висящата лампа. Беше захванат яко за кука. На масата се виждаше лампа от бледорозов фосфор, с бял глобус, който беше толкова тънък, че да почукнеш с пръст, ще излезе тихичък звук като песен.

Следва