Людете около тях се спираха и пригласяха: "Кумице ле, Марийо, Марийо, драгим комшу ле Иване, Иване, върви, върви, напряде, напряде, струвай хабер майка си, майка си, я майка си и баща си, баща си, да размитат дворове, дворове, да нареждат столове, столове, връз столове гламички, гламички, да насядат лазарки, лазарки, Лазарю към червено, червено, бунечо - зелено, зелено."

   Лазарките спряха до река Марица, свалиха венците от главите си и ги хвърлиха

в нея.

   Свечеряваше се. Пред градската градина кавалът на бай Пандо не спираше. До него Гено Козерката с гайдата стъпваше в крак с кавала на Пандо.

- Айде де, де, дебре, де! - чуваха се гласове. Хорото насъбра мало и голямо от махалите. Колчо беше сред тях. Нозете му обути с галоши върху лачените обуща, не сещаха как стъпват. Отдалеч, той я позна. Оная, лекокрилата - така я нарече, когато я зърна напред и ръката му се допря до меката й длан. Сърцето му скачаше в пазвата. "Коя ще е тя? - питаше се той. Коя майка беше родила такваз убос?" Мислите му се рееха, но никой не можеше да даде отговор на нетърпеливото му сърце. Така си знаеше. Трябва да е на хорото. Сърцето му трептеше като кърпа, веена от вятъра. Ногите на госпожицата скачаха под звуците на песента: "К'во се е хоро завило, вие се, та вие." Очите й искряха като въгленчетата от камината. Спряха за миг върху неговото лице. Тя го погледна и сведе очи. "Боже, та той не е достоен за нейното внимание! Дори и красивата Ема не можеше да се сравни с нея." Колчо допря ръка до вратовръзката си, дръпна я за възела и разкопча горното копче на кенарената си риза. Въздъхна. Понечи да тръгне, но спря.Тялото му потрепна. Някаква невидима сила го подхвана и той политна към нея. Спря. Направи лек поклон, хвана малката и ръка, и я допря до устните си. Този неочакван жест обърка момичета. Тя обърна гръб и хукна към дружките си. Това той не беше очаквал. За миг се затича, разкъса кордона и се хвана до нея на хорото. Момето понечи да дръпне ръката си, но яката ръка на момъка я привлече към себе си и той я допря до меката й буза. Музиката заглъхна. Негодуващи погледи бяха отправени към него. Колчо дръпна засрамено ръка и тръгна. Играта продължи. Той чу след себе си някакви възгласи, но думите бяха подети от лъжливата игра на вятъра.