ОТНОВО У ВУЙЧО МИХО

   Демирът отдавна се помина и Колчо наново се върна в къщата на чана Пена. Вуйчо Михо се включи в дружеството на авджиите "Сокол." Имаше три яки хрътки, които след злополучният ден ги продаде. Но още пазеше в раклата авджийските дрехи. Балтонът, който с времето си беше поизбелял, закачи на един пирон в килера. Цървулите стояха до него на стража, за да го пазят. Колосаната яка, която беше поомекнала с дългото си стоене, вратовръзката с токман възел, дебелата, вълнена фланела, шала и филцовата шапка, чана Пена беше скътала в скрина. Пушката, патронажа, торбата за гърба с четири сиджимки на краищата за връзване, стояха на друг пирон  близо до балтона. Бяха като стари конакчии, които си правеха моабет. Жената често влизаше в килера, за да ги поизтупа от праха, който беше билюк. Стените на одаята бяха белосани и предаваха на къщата уют. Една сутрин Колю видя чана Пена да излиза пребледняла от килера. За миг тя запуши с ръка устата си и така прихна да се смее, че нямаше спиране. Смехът и зарази и вуйчо Михо. След като се поуспокои, тя продума: "Както бързала към килера, за да поотупа авджийските дрехи, не можела да каже, привидяло ли и се, но някаква малка сянка се мернала край нея. Без да мисли много, грабнала палтото и затърчала. От ревера му изскочило едно малко мишле. Изглежда, две мишлета си правили любовна среща, когато чули шума. Едното успяло да изскочи, а другото треперило от страх, свито в ревера. Така го заварила чана Пена. През това време вуйчо Михо лежеше върху поостарялата постеля.

   Веднъж, както бил на лов и търчал след хрътките, откъм поваленото дърво изскочил заек. Заекът бягал, хрътките след него. Така той ги довел до дънера на старото, повалено дърво. А там дива свиня заклещила единия си крак и се дърпала, и квичала. Хрътките се нахвърлили върху нея. Вуйчо Михо дотърчал и стигнал до капана. С последни усилия свинята издърпала крака си, част от който останал вътре. Окървавена побегнала, а вуйчо Михо след нея. Спънал се в някакъв храст и паднал. Дошъл в съзнание и първото, което видял,  вярната му хрътка, която ближела челото му. На другата страна свинята лежала мъртва. По- късно, тъдява минали останалите авджии и го видели лежи, облян в кръв. Един от тях дръпнал шала от врата му и превързал раната на крака. Така го отвели в къщи. След време раната нагноила и се разлютила.