Беше бая, бая, с авторитетни задни части. Мъжете я гледаха с алчни погледи, а по-старите въздишаха: "Ай, машаала, ай, ай!
Малък беше градецът и всичко се виждаше като на фото. А пусне ли се някаква клюка, не мож се отърва. Така и за кокона Марийка. Дълго още говореха. А за нейните прелести, които се криеха в пазвата и такива приказки се чуваха, че ме е срам да ги изрека.
Колчо стигна кръчмата и минавайки покрай Моралията рече:
- Добро ти утро, байо Гьорги.
- Дал Бог добро, сине! Ей, та и теб. Май си подранил? Айде тичай, че байо ти Славейкова та чака! Вика ми челякът: "Що не пущаш Колчо да иде в школото от време на време, да чуе нещо?
Когато момчето влезе в кръчмата, Славейков вече го чакаше.
- За два часа ше идеш в школото, та да са научиш на писмо и четмо! - подхвана той. Па ше правиш и сметките на байо си Гьорги! Седни до мен! Ти веч не си малък. Требва да идеш в школото! В него ше научиш толкоз ного. Пред теб ше са разкрият нови светове. Ше научиш буквите. Кат съйдениш буквите, ста ...