Тази сутрин Стефана стана рано. Облече поизносената си рокля, запаса престилка и с чаша в ръка леко приближи леглото на сина си. За миг обърна чашата над главата на момчето и бистрата стуя потече по бузите му. Павлето се стресна и замахна с ръка. Отвори очи и се усмихна.
- Честит рожден ден, сине! Да си ни жив и здрав! Най-важно е здравето. Ако го имаш, имаш сичко - рече тя.
- Уф, мъри, мале! Виж на кво замясах! - смъмри я Павлето.
- Недей така, сине! Старите ора думат, че когаш плискаш вода, цялата година ше ти върви по вода. Нъл знайш? У нашия дом има адет. На секи рожден ден да заливаме рожденика с вода. Затуй не са сърди, сине!
Павлето се прозя няколко пъти, стана и облече набързо панталоните си. За миг се спря и се затича към килера. Върна се в неузнаваем вид. На главата гарсонетка. На нея висеше тънък шнур, усукан на едно от копчетата на черното му сако. Беше обут с раиран панталон, тесен, с параменти, четири пръста. С дочена риза, с гумена яка, която можеше да се чисти с плюнка, ...