Хората казваха, че от този ден започва Новата година и Коледните празници. Слагаше се сурово жито, просо в паница и в него цели орехи, варена царевица, зеле, лук и туршия от пиперки. Опичаха се игнажденски краваи и се запалваше свещ. По-възрастните жени или мъже прикадяваха с тамян, запален върху палешника на ралото. От тази обредна трапеза запазваха суровото жито с орехите, пепелта от каденето, наречена игнажденска пепел и свещта. Беше много важно кой ще срещнеш първи. При влизането в дома, полазникът трябва да внесе трева, слама, които слагаше най-често край огнището или зад вратата и сядаше върху тях, за да мъти, за да мътят повече кокошки. След това домакинята го посипваше с пшеница. Пукаха царевица, орехи, боб и варяха ошав, за да има плодородие.
После полазникът разриваше огъня с шушка от крушово или сливово дърво и изричаше: "Колко искрици, толкоз пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица". След това му слагаха трапезата и го даряваха с риза, чорапи, пешкир или къделя ...