Маскарадът все още беше в разгара си. Отпред вървеше баш-маскарата. Чуваха се подвиквания:
- От тук минете! Леко, леко, че локва!
Нанизът от звънчета, който висеше на шията му, издаваха весели звуци. Беше голяма гюрултия. Шествието образуваше виещата се пътека, на която не се виждаше краят. Чуваха се песни. Зяпачите крещяха, маскарите ревяха и удряха с фуските си, де кого свареха. При гробището шествието спря, направи завой и отново се върна назад.
Бай Наско Боралията, така му викаха, щото навремето се напил и паднал насред улицата. Видели го цигани и го закарали с талигата си към бориките, към манастира "Свети врач". Вързали го на една борика. Когато изтрезнял, човечецът опулил очи и не помнел, как е попаднал тук. Видели го двама поклонници, които се връщали от манастира. Тръгнали си тримата към града. От тогава го наричали Боралията. Понякога му викали Бориката. Той беше гурорбашият в това шествие.
Извади от джоба си бардучето, отпи глътка и подаде на съседа си - Глашатая. Викаха му ...