Смъртта краят на едно съществуване, или началото на нов живот. Живот, но какъв? Да „Лошите мъртви“ бяха наистина мъртви хора. Мъртви телом, но доста живи духом. Те са обречени на тежки страдания в материалния свят, и от озлобление вредят на живите, когато им се позволи. Но те бяха зависими от ведмаговете по света. А те не ги допускаха да вредят на живите.
Краз седеше на един надгробен камък. И гледаше към звездите. Знаеше, че това което прави е грешка. Но се оправдаваше, че решението не е негово. Въпреки това можеше да каже „не“. Добре познаваше правилата относно мъртвите, там не можеше да му заповядва никой. Тези същества наполовина живи, наполовина мъртви жадуващи човешка кръв и органи бяха трудно контролируеми. И това най-много го плашеше. Страхуваше се, че това може би е втората му най-голяма грешка за 6500 години съществуване на тази планета. Но тогава беше още млад вещер-преселник от друг свят. Свят доста по-стар от този, в който живееше сега. В онзи стар свят технологиите бяха н ...