Глава 16
Ужасът който споходи конниците на холоранската армия уплаши останалите войници. Те се прибраха зад високите крепостни стени на Берад. Като очакваха там да са в безопасност. Но дали беше така?
Лошите мъртви щом приключиха с конниците, насочиха поглед към крепостта...
На сред полята имаше огромен доста стар дъб. Това величествено дърво носеше белезите на цели две хилядолетия. То беше оцеляло в тежки зими, с много сняг. В горещи лета без капка дъжд. Бе видяло войни и велики сражения. През вековете бе удряно от мълния, а днес беше дом на хиляди гадинки. Насекомите пъплеха по неговата кора. Някой от тях имаха гнезда, други живееха в малки хралупки в него, а трети преживяваха в корените му. Клоните му правеха сянка с радиус дванадесет метра. Самото дърво беше почти двадесет и два метра високо, заедно с широко разперената му корона имаше величествен вид. Самото стъбло имаше обиколка около десет метра в основата, и намаляваше на горе към върховете.
В сянката му Краз и Митра бяха образ ...