Глава 37
Слънцето се беше скрило отдавна. Небето бе сиво и мрачно. Нямаше звезди, тъй като сивите облаци скриваха всичко. Само луната се подаваше от някоя малка пролука из между облаците.
- Холорански войни напред – извика Дренек Дерин облечен в пълното си бойно снаряжение и качен на кон. Олекотената му и посребрена ризница проблясваше на слабата светлина идваща от леко надничащата луна през сивите облаци. Конницата тръгна веднага след своя предводител. Те спазваха формацията, както бе наредено предварително от генерал Джарел. От страни ходеха пешаци, с лъкове. Нападението започваше, и холораните дори не се стараеха да изненадат противника. Напротив, търсиха друг ефект. Ефекта на страха. Искаха да се разбере, че те са тук, и целта им е да влязат в града и да победят. С тази атака холораните искаха да внушат страх у всеки белгарски защитник на града. Войните пришпориха конете и с викове „ура“ препускаха напред насочили своите дълги копия.
От крепостния град излязоха конници, които също ...