Село Змейково
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от нашите? Да беше войник. Батальона продължи да се движи.
- Старшина Мирси това хлапе, което заговорих познато ли ви е? – капитана не намали темпото с коня, а старшината се затича за да се изравнят.
- Не, господин Капитан.
- Говори свободно Мирси, не ти ли се сториха малко странни? – сега вече леко притегна юздите на коня за да намали. – Четирима мъже и една дама?
- Мисля, че долових лек акцент, господин Капитан. – старшината си направи вятър със шапката си, слънцето направо прогаряше зачервенялата му кожа.
- Акцент, да. – капитана спря. – Та, те са шпиони! Боговете да ги вземат дано. Старшина помните ли колко пъти се опитвахме да преминем границата при езерото Чергара в предишната война преди ...