И Господ погледна на тъжната Земя и се замисли дълбоко. Събра всички светии и започна:

      - Нещо ми стана съвестно и тъжно, след като Адам и Ева отхапаха райската ябълка, кривнаха от правата вяра и се потопиха в нерегламентирани занимания. И за да не е безразборно, смятам че трябва да се обяви един единствен Ден на опиянението. Имате седмица за предложения и съставяне на бизнес план.

      Светиите си пооправиха ореолите, ангелите – крилата и решиха да направят един предварителен ‘брейн – сторм’. Насрочиха съвещание в общинската баня, като отдадоха заслуженото на ритуала на римските патриции да решават съдбините на света полуизлегнали, с чаша в рука и танцуващи робини всред благоуханните изпарения на минералния басейн. Съвещанието беше делово и мързеливо. Единствено Валентин и Зарезан се престрашиха да вземат думата:

      - Предлагам да назначим ден на ябълката – рече Валентин.

      - Предлагам да набедим ден на винената чаша – рече Зарезан.

      С това предложенията се изчерпаха. Изчерпа се и дневния ред, като беше насрочено следващо съвещание след два дни.

      След два дни светейшите пак се събраха да се поплацикат и да послушат щуравите измислици по проекта, който медиите назоваха ‘Проектът ВалРезан’. Двамата докладчика се изпъчиха отпред, застанаха пред лекторската маса и всеки от тях грижливо настани нагледните си материали и помощни средства.

       Валентиновата половинка беше осеяна с ябълки, грижливо очистени от червеи, отзад беше строил редица от по две робини с подходящи дрешки и съблазнително държащи златни купи, покрити с ябълки, под които се забелязваше нещо скрито и покрито.

      Зарезановата половинка на масата беше отрупана с гроздове и златни чаши, а зад него беше строил редица от по две робини с подходящи дрешки и съблазнително държащи златни купи, покрити с грозде, под които се забелязваше нещо скрито и покрито.

      Презентацията започна с демонстрация по опияняване на присъстващите. Двете колони робини се спуснаха всред височайшето присъствие и лично и всеотдайно агитираха всеки, танцуваха, въртяха се и когато обектът изпадаше в захлас, му връчваха агитационните си материали. Ау, това продължи докато всеки от височайшите не беше обработен, както и всеки от тях беше убеден последователно от конкуриращите се двойки робини в прелестта на опияняването по рекламирания начин.

      Резултатът беше неочаквано очакван. Част от присъстващите си избраха по една робиня в комплект с нагризана ябълка, други пък си избраха по една робиня ... за да им танцува, докато си сръбваха от чашите и хапваха зрънце по зрънце от гроздето. Общото впечатление беше – едно голямо ЗА. Останаха само процедурните въпроси – къде, кога, как, (‘защо’ беше обосновано вече от Господ). Започна се градивна дискусия, демонстрации, дегустиране на вино и девойки, дебати съпроводени с хвърчащи чаши и ябълки, но накрая се стигна до следното решение:

1. Поради липса на явен победител в конкурса, на уречения ден всеки от хората ще има право да определи с кого или с какво ще се опиянява.
2. Уреченият ден да бъде назначен по време на годината, което и в двете полукълба няма да е много топло (за да не вкисва виното), няма да е много студено (за да не се гушкат хората от студ под одеялото).
3. Набеждаването на самата дата беше елементарно – най красивата робиня беше на 14 години и се казваше Мария и на пияна глава всички избраха да е на 14ти Март.
4. Забележките по плана ВалРезан – Денят ще бъде единствен и официален за надпиване. През останалите дни на годината ще бъде валидно правилото ‘Пийте умерено и с мярка’
5. Забележките по плана ВалРезан – Денят ще бъде единствен и официален за любовта. През останалите дни на годината ще бъде валидно правилото ‘Любете умерено и с мярка’.
6. Виното се обявява за символ на деня по плана ВалРезан.
7. Любовта се обявява за вимпел на деня по плана ВалРезан. Самите ябълки бяха отречени като символ на деня, поради сходствоте на други празници - дали ден на доматите, дали ден на бананите или фрешовете или просто плодов разтоварен ден. Любовта беше избрана поради факта, че е нематериална, всеки си я измисля и тачи по своему. Самите рекламни символи - амурчета и сърца също никой не бе виждал на живо и поради това спокойно можеха да се лепят навсякъде.
8. Денят 14 Март се обявява за един единствен – всеки е длъжен да се подготви самостоятелно – кой с вино, кой с партньор, да се накефи в рамките на деня и после – кой пил – пил , кой ‘спал’ – ‘спал’, рекламации – следващата година.
9. Да се организира ‘тест – драйв’ на деня, като начало и резултатите да бъдат обсъдени на следващата сбирка в банята.

      Докладчиците се опитаха със зор да си приберат инвентара, което частично им се отдаде. И всичко се обърка, рекламният материал беше разграбен като топъл хляб, някои продължаваха да тестват чудесните напитки под укоризнените погледи на робините, други се захласнаха в опияняващата сила на рекламните агентки на Валентин, държащи бокали или седнали върху амфори. И всички се омешаха, не беше вече ясно кой е ‘със’ или кой е ‘без’ тога или туника, всеки държеше нещо обло в ръката, разликата беше единствено , че някои предпочитаха овалът да е твърд и студен, други – да е мек и топъл. По – неподатливите обаче в настъпващата си омая смътно доловиха забраненото средство , намиращо се в златните купи под рекламния материал – беше си чистопробна магическа омая ! ... което в същност нямаше никакво значение за избора им ...

      Най зле беше писарушката, който протоколираше дебатите, изказванията и решенията. Той старателно беше записвал всичко, но стана жертва на рекламните материали – робините му наливаха вино, танцуваха пред него и го загръщаха във воалите си така, че той често се оказваше под тях. Беше обект под особено внимание, и те постигнаха своето – бяха организирали тайна завера с цел да сменят датата 14ти Март ... на 14ти Февруари! Така де, щеше да е ужасно само седмица след 8ми Март да позволят мъжете си да се напиват, вместо да ги носят на ръце, както е традицията ... в същност не бяха никак сигурни, кое беше по-силно у половинките им – виното или любовта. Пък и 8ми Март не е празник на любовта, а просто празник на съществата от женски род. Една жрица на л.... изхруска мястото от протокола, дето пишеше ‘март’ и старателно изписа – ‘февруари’ !

      После – занесоха протокола на Господ, той го прочете и вместо да изпадне в дълбок размисъл за какафонията, която ще се получи в този ден, просто удари с гегата и подпечата документа. Само допълни, че честването трябва да се провежда по цял свят градуирано – в мижава степен, като тих семеен празник на открито под светлината на Луната или по домовете, до места с максимална концентрация на събитието - в закрити помещения, оборудвани с рекламните материали на проекта ВалРезан.

Речено – сторено.

      Медиите разтръбиха новината и хората изпаднаха в див възторг. Започнаха усилени приготовления и всеки поединично си развърза фантазията и кесията. Някои си накупиха палатки за да ги разположат между лозята и винарните, други си украсиха леглата с хартиени амурчета и сърчица, други накупуваха пръстенчета и лъскави подаръчета за неподозиращите си избраници, но най много бяха хората, които си резервираха места по рекламираните ресторантчета и зали. И започнаха да си фантазират. И бяха сигурни, че това е Денят ! И бяха сигурни, че накупените дрънкулки ще придобият вълшебна сила. И ще постигнат нещо, което са виждали само в сънищата си и сънят им ще продължи вечно наяве. И как неподозиращите им половинки ще прогледнат и как с тях ще настъпи вечния рай на земята. И ... как даже обикновенните мухльовци любовта ще ги понесе на крилата си .....

      А всичко това ставаше под строгия надзор на светиите и ангелите. На оперативката им беше решено да организират всичките си малки ангелчета, амурчета, ученици от долните класове, изучаващи магия и вещерство с цел подклаждане на огъня и едновременно строг надзор над омайващите се.

      Странно обаче ангелите засякоха съпротива – някои еретични индивиди бяха решили, че Нова Година е къде - къде по подходяща за тази цел. Философията им беше проста – пожелаваш си нещо за следващата година, нов късмет, нови приятели, нови любими хора... хубави вина по време на безкрайните им разходки из света, Вероятността да ги получат беше 365 пъти по-голяма! Основното им възражение беше, че дискутираният ден ще предизвика масово психясване и всички ще питат – ‘Какво си ми приготвил за денят на Свети Валентин ? Къде ти е половинката ? ‘ ... и фирмите вместо да произвеждат нещо полезно, ще засипят света с луксозни опаковки, което ще доведе до екологична катастрофа. Даже предвиждаха и такива вероятно невероятни ситуации, при които след излудяването щяха да се правят грандиозни фалове – както в кардиологията ще се появят за украса навързани сърчица, а в другите отделения ... о, не, ... да не споменавам нататък какво прочетох в трудовете им.----------

      И – денят дойде. Хората се бяха подготвили, светиите – също. Хората се бяха натъпкали с розови мечти, които обезателно трябваше да се изпълнят този ден! Светиите направиха обстойно обследване на празника особено внимателно в един ресторант, записаха и рапортуваха на Господ за резултатите.

Ето какво четем там:

      Помещението беше оборудвано перфектно. В средата имаше една дълга маса, като се предполагаше, че празнуващите двойки ще седнат един срещу друг. В кухнята се бяха подготвили чудесно, и храната и напитките бяха над средното ниво.

      Репертоарът на музиката беше точно подбран за случая - Елтън Джон, Your Song, Бийтълс, Something, Били Джоуел, Just The Way You Are, Сони и Шер, I Got You Babe и Джим Кроче, Time in a Bottle се въртяха без спир, като между тях се допускаше едно ‘Наздраве’ или ‘ Специално за двойката ...(тези, които си бяха платили).

      В предварителната подготовка бяха направени следните неща: Армия от купидончета бяха сменили лъковете си с спрейове, които се употребяваха в нужния момент за да се реализира технологията 10,5 D, друга част от купидончетата имаха за задача да прехвъркват между празнуващите и да им нашепват в ушите напътствия, обещания, или просто да ги забаламосват в изчакване на върховния момент, както с помощта на тяхното сръчкване надяващите се на чудо ще уцелват десетката на мечтите си. Имаше и купидончета, които зорко следяха за ‘случайните изненади’ – подтикваха екземплярите към едно ‘неволно’ кимване, навеждане над нечие уше, падане на вилица или счупване на чаша – всички такива малки неща, които променят нормалния ход на скуката и подновява моментните мечти. Имаше и няколко тролчета, които се намираха във въздуховодите и контролирано изпускаха отрицателните емоции навън, а другите ги ремонтираха, напудряха и – обратно в помещението за омая и употреба. Ученическият батальон магове и вещици четяха (или по-скоро – сричаха) учебниците си по добра магия и омотаваха помещението в невидими магически емоции доколкото можеха, е, доста успешно за начинаещи.

      Хората, които се тълпяха отвън в трескаво емоционално очакване се втурнаха вътре по сигнала и се наредиха мъж – жена – мъж .. от едната страна, а от другата – жена – мъж – жена .... По принцип всеки си гледаше своята, ама имаше и изключения, когато някой осъзнаваше, че съседката му е по-.. по-... , ама смее ли да каже нещо ! Имаше и такива, които си бяха донесли секс – куклите, а имаше и други, които демонстративно сложиха по три дамаджани срещу себе си и се отдадоха на дълбокомислено опияняващо изследване на любовта си, като непрекъснато се разтрояваха, докато не се събираха със себе си под масата. Организаторите бяха се погрижили и за оркестър, чиято единствена задача беше да свири ‘туш’ при всеки опит за връчване на поредния пръстен ... обаче видяха малко зор, защото по едно време имаше едновременно скупчване на изключително много свити колена, протегнати ръце с червени кутийки, раздавачът на носни кърпички се виждаше в чудо на коя по – първо да ги предложи, та се наложи този ритуал да бъде регламентиран и всеки си чакаше реда.

      Впоследствие се появи много важен и емоционален ритуал – всеки от мераклиите за празника си носеха в джобовете малки бурканчета, пълни с надежди и желания, които оставяха на гардероба. По време на процедурата ято ангелчета и тролчета се впускаха да отварят бурканчетата, опитваха ги на мирис и вкус, след което първосигнално пълнеха съдинките с пожелания за късметчета с трайност 364 дни. Ако те надушеха , че съдържанието е само от празни надежди и мечти, вадеха ги, препираха ги с онзи страхотен перилен препарат, дето повече ухае отколкото пере и – поставяха резултата обратно, като на занзибарски пишеха в упътването, че съдържимото е 100 % празни обещания. ...

  Амиии .... такивамитиработи драги ми читателю

      А, да, изследването завършва както в добрите приказки – до изходната врата на заведението, тоест както е прието ..’ И те заживяха дълго и щастливо...’ . Под сурдинка се разбра, че половината двойки в къщи може би продължават да се обясняват в любов чрез подмятане на чинии и тигани, други – ... а някои от тях просто се откъртват веднага на кревата, изнемощели от емоции.

Господ се почеса по темето, погледна надолу и разгледа внимателно щастливия хаос на земята в 23:59 на 14 февруари, около AD 201 (когато първия светия, на 25 години е направил този опит). Е, почеса се и зад ухото, промърмори ‘O tempora, o mores’ , посумтя и рече:

Ами - оправяйте се сами ...

кой намазал, кой - не - догодина - пак

все пак имате един ден ... ама какъв ... незабравим !

и

ги остави в своите заблуждения 🧡🧡🧡🧡🧡🧡

--------------------------------------

Забележка ....

Този трактат за Вал_Резан беше публикуван някога, сега, поизтупан от праха и фризиран с по - модерна прическа го публикувам отново по случай предстоящия Празник на Опиянението 

****** От архивите на фирма Аватар ЕНБД (Еднолично дружество с Неограничена Безотговорност) , с капитал от една усмивка