Още малко и всичко ще свърши! И Слава Богу!!! Не издържам повече така... Чак днес
осъзнах колко много съм се залъгвала. Ти... Ти обичаш ли ме наистина? Да... Обичаш нещо в мен, и това е невъзможността да сме заедно. Обичаш това, че тъкмо когато си помислиш, че ме имаш, аз бягам - при това надалеч!!! А аз обичам ли те? Не... аз обичам красивите думи, които ти така искусно редиш... една след друга, като мънички мъниста. Малки, красиви... но и фалшиви. Ето това е всичко. А какво има помежду ни?! Истинско или не? Не знам. Може би част от цялата тази приказка е реална... но само част от нея. Останалото е лъжа. Красива, но лъжа.
Днес като че за първи път погледнах истински в твоите очи, истински, без да има нещо, което да ги замъглява. Днес сякаш прогледнах. Стоях... гледах мъжа, който обичам и си мислех какво всъщност намирам в него. Осъзнах, че обичам нещо, което той не е. Обичам нещо, за което той просто се представя. Една красива заблуда. И сега като че вече... вече разбирам защо казват, ...