Гледаш как отива си деня,
чувстваш вече студената прегръдка на нощта.
Усещаш раните в душата как горят,
към мен подаваш ти ръка.
Мина времето, когато опора за тебе бях,
прогони ме от своята душа.
В очите ти напира пак сълза,
поглъща те студена самота.
Със него си,
за мен си мислиш.
Той целува те,
но мене виждаш. ...