Dec 7, 2010, 2:02 PM

Проходна пешка 

  Prose » Fantasy and fiction
1198 0 5
60 мин reading

Сектор 3 Д. Астероиден пояс на планетната система Бат.

 

Разузнавателната сонда се носеше сред скалните отломки подобно на призрак. Движеше се по привидно хаотична траектория наподобяваща движението на астероидите, но в действителност следваше бързо изстиващата следа оставена от целта и. Подмина поредния огромен скален къс и пред сензорите и се появи корпуса на боен кораб. Сензорен лъч я докосна и сигнали за опасност запремигваха в електронното съзнание на управляващия сондата компютър, но той ги игнорира и продължи да следва основната си програма. Изключи безполезния камуфлаж и пренасочи цялата енергия към сензорите и векторния предавател. Успя да излъчи инфопакета миг преди точно прицелено лъчево копие да превърне сондата в бързо изстиващ облак от радиоактивни частици.

 

Сектор 3 Д. Звездна система Бат. Боен кораб ,,Саласт” в орбита около втората луна на газовия гигант на системата.

 

Операторът на разузнавателната сонда прегледа данните и се свърза с мостика:

- Капитане, мисля, че открихме нашата цел. Получихме данни от сондата изпратена в сектор 3 Д. Опознавателните знаци и сигнатурите на двигателите отговарят на издирвания обект. Сканирането показва множество поражения по корпуса, вероятно нанесени по време на сражение. Бустерите за хипертяга са повредени както и част от маневрените двигатели. Системата за далекообхватна комуникация е напълно унищожена. Изпращам Ви данните.

Капитан Амир Трети изслуша спокойно доклада, плъзна поглед по постъпващите на монитора му данни след което бавно завъртя креслото си към пулта за управление. Костеливите му пръсти завършващи със закривени нокти докоснаха бутона за всеобщо оповестяване и хрипливият му глас изпълни коридорите на космическия кораб:

- До всички! Обявявам двадесет минутна готовност за влизане в бой. До петнадесет минути командирите на бойни групи да докладват за готовност.

 

Алек се събуди по възможно най-ужасния начин. Воят на сирената обявяващ тревога се опитваше да взриви бедния му череп. Навря глава под възглавницата, но това не помогна много. Острият вой изпълваше тясната каюта, набиваше се в мозъка и караше костите му да вибрират.

Измъкна глава изпод възглавницата и с мъка отвори очи. Видя, че Лари е облякъл бойния си костюм и в момента закачаше на колана си оръжие и допълнителни контейнери с пълнители. Явно този път не ставаше въпрос за учебна тренировка и определено се налагаше да стане. Опита се да попита Лари каква муха е влязла под шапката на капитана, но езикът му сякаш беше направен от трипластов абразивен материал, който изобщо нямаше желание да се подчини на желанията му. Ужасен махмурлук! Не трябваше да се задържа толкова до късно в бара предната вечер! Отново се опита да проговори и някак си успя да да прохъхри:

- Какво се е случило?

Хлапето закачи още една граната, което окончателно му придаде вид на самоходен оръжеен склад преди да му отговори:

- ,,Саласт” се подготвя за абордаж и ти разполагаш с около пет минути за да се дотътриш в ,,Торпедо”-то. В противен случай първия заместник обеща да откъсне по един полов орган от всеки закъснял.

Алек се изтъркаля от леглото. Изправи се със залитане и се дотътри възможно най-бързо в предвид състоянието си до вградената в стената аптечка. Напълни шепата си с обезболяващи и антиалкохолни таблетки и решително ги натика в устата си. Сбръчка лице от отвращение когато отвратителния вкус останал му от предишната вечер се смеси с горчивината на таблетките. Докато се бореше с желанието да повърне измъкна контейнера на бойния костюм и се зае с не леката задача да го облече. Когато закопча и последната катарама му оставаше около минута за да догони Лари, който вече беше напуснал каютата. Успя да го настигне малко преди преходната камера на щурмовата совалка:

- Разбра ли за какво става дума, че капитана ни пришпорва толкова?

Момчето разпери ръце:

- Не знам нищо повече от теб. Само слуховете, които се носят в корабната инфомрежа.

- И какво твърдят слуховете?

Лари затвори херметичната преграда и тайнствено се огледа:

- Твърдят, че целта ни е кроноски крайцер клас ,,Имперски лъч”.

Алек се намръщи, опитвайки се да си припомни кроноската класификация за бойни кораби. Паметта му подпомогната от шепата стимуланти се отзова учудващо бързо и Алек сърдито изсъска:

- Крайцер?!! И ще атакуваме със совалките?! Амнир трябва окончателно да си е загубил ума. Крайцера ще ни разнесе на части от тук до Магелановия облак по бързо отколкото Корбан разчита дигитална микросхема.

Вместо отговор Лари само сви рамене и отвори люка на совалката.

В командния отсек вече ги очакваха останалите членове на екипа им. Зад навигационния пулт някак си се беше сврял Арм - едър представител на  кентаврите, който въвеждаше тестови програми в навигационната система. В страни от него, до компютърната конзола се беше настанил Корбан - четирирък хекторианец, който определено не беше в добро настроение. Докато ръцете му се движеха над холоконтролерите устата му бълваше проклятия към всички богове на Вселената, но щом видя новодошлите, заряза заниманията си и махна за поздрав на Алек:

- Командир, бих искал да кажа, че се радвам да те видя, но това ме връща към спомени от снощи а това определено са болезнени спомени.

Кентавърът изсъска иззад навигационната конзола:

- Да ти имам префърцунения речник.,,Болезнени спомени”! Не можеш ли да кажеш просто, че главата ти ще се пръсне от алкохола дето го изгълта снощи.

Алек го перна по бронираното рамо:

- В такъв случай ставаме двама. Търсиха ли ни вече от мостика?

- Не, но до няколко секунди очаквам да го направят защото останалите самоубийци вече докладваха.

- В такъв случай да не ги караме да чакат. - Алек натисна бутона на интеркома:- Докладва командващ офицер на щурмова група ,,Харпия”. Групата е в готовност за действие.

Явно то другия край го бяха очаквали защото отговорът последва незабавно:

- Крайно време беше ,,Харпия”. Подгответе се да приемете на борда десантната група на командир Лао. Старт на ,,Торпедо” след петнадесет минути. Инструкциите за атаката се зареждат в компютъра ви.

Арм се размърда на мястото си и сърдито изфуча:

- Инструкции! Дано целия планиращ отдел се натресе на сборище на илсамски блатни ворки. Докато нас ни пърлят бавно на плазмен огън плановиците отново ще разсъждават пред екраните за вероятността да попаднем на плътен преграден огън.

Монологът му беше прекъснат от отварянето на входния люк и в кабината надникна командир Лин Лао. Тъмнозелената кожа на бионеца имаше нездрав вид а на лицето му беше изписано същото страдалческо изражение, подсказващо за бурята бушуваща в главата му. Алек съчувствено го потупа по рамото:

- Дане би да са ти свършили обезболяващите, или още не са се задействали?

Лин се опита да изобрази нещо като усмивка:

- Второто. Поздрави на компанията!

Корбан погледна дребничкия бионец и се намръщи:

- Лин, знаеш ли, че забелязвам известна закономерност. Всеки път когато групата ни затъне до гуша в помията ти си някъде наоколо.

Лин също се намръщи:

- Знеш ли, и аз забелязах нещо подобно, но си мислех, че ти носиш лошия късмет. А сега вместо да разсъждаваш върху кармичната си обремененост защо не спуснеш товарната рампа. Бойците ми чакат отвън а нямам желание заради това, че ние с теб си чешем езиците тук някой от тях да се окаже с не добре закрепено оборудване когато навлезем в зоната на бойните действия.

Хекторианецът изръмжа нещо, което транслатора пропусна да преведе, но се протегна и натисна един от бутоните на пулта. От задната част на совалката се разнесе предупредителния вой на сирена оповестяваща отварянето на товарната рампа. На мониторите за външен обзор се виждаше колона тежко въоръжени командоси, който бързо се качваха по спуснатата рампа.

Алек се настани в пилотското кресло и закопча противопретоварващите колани. Встрани от него, Лари вече беше успял да заеме пулта на бордовия стрелец и донаместваше куплунгите за оръжеен контрол към входно-изходните букси на бойния си костюм. Арм проследи товаренето на десантната група и когато и последния командос се скри в търбуха на совалката се извърна към Корбан и съскащата му реч изпълни кабината:

- Приказливецо, цялата тайфа е налице. Можеш да освободиш ,,звяра”.

Хекторианеца погледна към Алек:

- Командир?

Алек кимна с глава. Реактора тихо забоботи и вибрациите се предадоха на корпуса на щурмовия кораб. Екраните премигваха и се активираха един след друг, заливайки тясното помещение с бледа призрачна светлина. Алек прокара ръце по холоконтролерите на системата за управление и доволен от резултата погледна към кентавъра:

- Арм?

- Готов. Навигационната мрежа е стабилизирана. Данните за скок са въведени.

- Лари?

Хлапето вдигна палец в отговор и Алек се извърна към хекторианеца:

- Корб?

- Компютъра не отговаря на тест VII-Б, но това едва ли ще попречи на мисията ни на самоубийци, така че може да се приеме, че и аз съм готов.

Вратата разделяща командната кабина от товарния сектор се отвори. Лин Лао влезе и се настани в единственото свободно кресло в задната част на кабината:

- Алек, мойте бойци са готови.

Алек включи интеркома:

- ,,Харпия” в готовност.

Нежен женски глас се разнесе от репродуктора и Алек си спомни за Сибил-оператор в командния център на ,,Саласт” с която се беше запознал преди няколко вечери в бара на кораба:

- Разбрано ,,Харпия”. Подгответе се за изстрелване.

Замигаха предупредителни светлини. Щитовете за изстрелване се вдигнаха докато помпите изтегляха въздуха от хангара. Шлюзовете се разтвориха и изстрелващата скокова решетка засвети набирайки мощ. Стартовите двигатели се включиха а опорите за приземяване с глухо тракане се прибраха в тялото на совалката. Ускорението рязко нарастна когато щурмовия кораб се втурна напред. Звездите за миг трепнаха за миг и се сляха в многоцветен калейдоскоп при навлизането им в хиперпространството.

Разполагаха с около половин час и Алек задейсва системата за вътрешна връзка. На екрана му се появи ръбатия череп на хекторианеца:

- Корб, ще ме запознаеш ли с това, което ние подготвил планиращия отдел.

Хекторианецът кимна и екранът се раздели на сектори. В най-големия се появи целта им - кроноският крайцер така както го беше заснела разузнавателната сонда преди да бъде унищожена. Алек се взря в изображението на тежкия боен космически кораб. Нещо не беше както трябва, но не можеше да разбере какво. Под образа на хекторианеца се появи това на кентавъра:

- Командир, това изобщо не е крайцер клас ,,Имперски лъч”. Прилича, но определено не е такъв кораб.

- Сигурен ли си?

Арм сведе глава:

- Готов съм да се закълна в живота на първородното ми люпило. Погледни с колко много оръжейни куполи са го накичили. Не съм специалист, но сякаш и двигателите са променени.

Алек се намръщи. Изведе на преден план плана за атака и едва не се задави:

- Корб, би ли пребройл атакуващите групи!

- Няма нужда да ги броя командир. Десет щурмови совалки и всички изстребители с които разполага ,,Саласт”. Капитана не е оставил нищо. Нито в резерв, нито за прикритие на кораба, но това не е всичко. Групите скачат във времеви интервал под минимално допустимия, което прибавено към това, че ше се появим в астеройдния пояс означава около двадесет и пет процента жертви от непреднамерени сблъсъци.

- По дяволите! Какво толкова има на този кораб, че Амнир е готов да пожертва цялата си щурмова мощ за да го завземе?

Хекторианецът също се намръщи:

- Ако ме питаш, изобщо не ме интересува, ако ще там да са корените на Великото дърво на живота. Вероятноста да се измъкнем живи от тази дивотия е минимална.

Алек само махна с ръка:

- Зарежи вероятностите. Лари, какво е положението с бойното натоварване.

- Все по-зле. Енергиините оръжейни платформи са на сто процента в готовност, но ракетните системи разполагат с малко повече от половината си боекомплект. Най-лошо е положението с дроновете. Останал ни е само един тактически модул ,,Утринна заря”, два противоракетни дрона и един заглушаващ. Какво ли не правих-умолявах, заплашвах, но онези от ,,Снабдяване” бяха непреклонни: ,,Ще получите пълно окомплектоване когато корабът се завърне за зареждане в базата.”И това го слушам повече от месец.

Мистериозната пиратска база. Преди повече от три месеца полковник Кронин-резидент на сириуското разузнаване му беше поставил ,,проста и елементарна” задача както самият той се беше изразил. В неконтролирания сектор затворен между империята Кронус, миньорската колония Хеба III и орбилианският протекторат Керма пирати бяха установили база от която извършваха нападения по основните търговски пътища и разпределителните точки. Полковникът не уточни кой е възложител на задачата, но Алек можеше да се досети и сам.

Пиратите действаха нагло, но не и безумно, нападайки предимно независими превозвачи, но не и кораби принадлежащи на империята или на протектората. От всичко това страдаше предимно търговския трафик на миньорската колония, а тя от своя страна беше основен доставчик на тринитриум и други ценни ресурси, който миньорите добиваха в множеството миньорски селища разпръснати из системата на Хеба III.

Задачата на Алек и групата му беше да открият базата от която пиратите извършваха нападенията и да я маркират с насочващ субсветлинен фар. Но това беше само част от задачата. Пиратите се бяха снабдили с чисто нови бойни кораби изградени по технологията МСР (Мобилна Скокова Решетка). Кораби от подобен тип можеха да извършват скок без помоща на скокова решетка и разполагаха с десет изстрелващи тръби с чиято помощ можеха да спуснат атакуващи еденици в която точка пожелаеха. Сириуското разузнаване беше сериозно обезпокоено от подобен развой и искаше да разбере по какъв начин пиратите, тази най-низша прослойка сред наемниците са се снабдили с кораби от подобен клас.

За съжаление Алек трябваше да приеме, че през последните три месеца не е напреднал дори на милиметър по разрешаването на проблема. С групата му се прехвърлиха на Танатос и използвайки древната система от подкупи и изнудване успяха да си уредят договори за наемане на ,,Саласт” и това беше единственият им успех. За времето което прекараха на кораба ,,Саласт” непрекъснато променяше позицията си, нападаше търговски кораби и отново се скриваше в астеройдния пояс на някоя планетна система.

Опитите на хекторианеца да проникне в централния компютър също претърпяха неуспех. Корбан се беше опитал да му обясни къде е проблемът и Алек беше засипан с купчина специфични компютърни термини от който половината му звучаха като пройзнесени на отдавна загубен език а самият той се ,,загуби” сред морето от блок схеми, активни проследяващи ботове и вирусни капани. Хекторианецът беше продължил да му обяснява още известно време, докато осъзнае, че Алек не разбира нищо от това което му разяснява. Програмистът беше изръмжал сърдито:,,С няколко изречения командир-системата се е капсулирала като иридиев демон в коконна фаза. За да я пробия ми е необходимо да се разгърне, но едва ли ще го направи при тези кокошкарски набези с който се занимаваме в момента. Трябва ни нещо голямо.”Е сега имаха нещо наистина голямо, но не се знаеше дали ще оцелеят за да се порадват на успеха си.

От тези мрачни мисли Алек беше изведен от предупредителния сигнал за напускане на хиперпространството. Совалката се разтърси и звездите отново застанаха по местата си.

Някой (най-вероятно кроноския крайцер) вече беше разчистил скоковата зоната с добре насочени плазмени и ядрени удари и в момента корабът им се носеше сред радиоктивна мъгла и раздробените останки от метеорити. Като допълнителна ,,подправка” към цялата тази каша се добавяха и жалките останки на атакуващите от първата вълна. Алек се надяваше, че тази бъркотия ще заблуди кроноските скенери и ще им осигури така нужното време за да заемат позиция за атака. Надеждите му се оказаха напразни. Първите кроноски ракети се устремиха към тях в момента в който се появи и последната совалка а от прикриващите изстребители все още нямаше и следа.

Алек раздвижи ръце по холоконтролерите и совалката се усука в сложен противоракетен маньовър. Дори антиускорителните колани не успяха да компенсират рязкото нарастване на претоварването и за миг Алек имаше чувството, че торанианец е седнал върху гърдите му. Продължи да изстисква всяка капка енергия от реактора пренасочвайки я към маневрените двигатели. Чу как с глух пукот един от дроновете напусна совалката. Предположи, че Лари е изстрелял предпоследният им противоракетен дрон. Всичко приключи така внезапно както и беше започнало. Системите за предупреждение замлъкнаха. С последна отчаяна маневра Алек успя да скрие совалката зад един от астеройдите и изключи двигателите. Няколко кроноски ракети останали без насочващ сигнал се стрелнаха покрай тях подобно на ирисови акули от окена на Аквитус и детонираха на безопасна дистанция от совалката. Алек погледна екраните. Бяха загубили една щурмова совалка и почти всички изтребители от прикритието. Другата совалка и последните три изтребителя се спотайваха подобно на тях, търсейки прикритие в астероидния пояс. Беше въпрос на време и желание от страна на кроноския крайцер да ги довърши освен ако не се случеше чудо или не предприемеха нещо. Сякаш в подвърждение точно насочен лъч от турболазер раздроби скалата зад която се криеше совалката и се наложи отново да маневрират в търсене на безопасна позиция следвани от лъчите на турболазерите. Докато батареите на крайцера презареждаха Алек успя да се скрие зад поредното парче скала. Знаеше, че това не може да продължи дълго. Рано или късно прицелните системи щяха да изчислят правилната схема на прицелване и това щеше да е краят им. Извика на главния екран кроноския крайцер и свери данните от началото на атаката и последната му позиция. На екрана се появи лицето на Арм:

- Алек, знам, че съдбата на наемника е да остави костите си в някой сектор на Галактиката, но винаги съм си мислел, че ще завърша жизнения си път не като животно за заколение. Атаката отиде по дяволите и като упорстваме само приближаваме нейзбежното.

Без да откъсва поглед от схемите на екрана Алек извърши поредната маневра. Този път лъчите преминаха толкова наблизо, че силовите щитове зайскриха. Изключи отново двигателите и включи вътрешната връзка. Знаеше, че всички очакват отговора му:

- Добре Арм. Какво е твоето предложение?

Кентавърът се озърна очаквайки подкрепа от останалите, но когато не я получи само сви рамене:

- Ами, можем да се изтеглим на безопасна дистанция и да изчакаме третата вълна а още по-добре да изчакаме пристигането на ,,Саласт”. Тогава найстина ще имаме някакви шансове.

- Грешиш Арм.-поредна маневра и барабанящи по щитовете скални отломки:-Третата вълна ще навлезе по вектора на първата атакуваща група, който вече е перфектно прострелян от кроноския крайцер и най-вероятно ще споделят съдбата на авангарда. Когато ,,Саласт” се включи шансовете му за успех ще са не повече от четиридесет процента по моя преценка. Корбан би могъл да ти даде по-точна преценка.

Ръбатата физиономия на хекторианеца се появи на екрана:

- Компютърът дава не повече от тридесет и седем процента вероятност за успех. Какво ще правим командир?

- Свържи ме с другата совалка и с това което е останало от изтребителите.

На екрана се появи лицето на демон под което компютърът услужливо беше изписал позивната-,,Смъртоносец”. Встрани от него се появи глава с тежък шлем за виртуален контрол и от надписа Алек разбра, че насреща му е третия водач от прикриваща група ,,Драконова глава”:

- ,,Смъртоносец” подготвяме се за атака. Ще ни подкрепите ли?

Демонът се намръщи:

- Вероятността за успех е нищожна ,,Харпия”. Предлагам да изчакаме.

- Изчакаме ли шансовете ни за оцеляване стават нулеви.-Алек му обясни накратко това което бяха обсъждали.

Отговорът на демона се забави а образът му на екрана застина, което показваше, че ,,Смъртоносец” играе същата игра на котка и мишка с кроноския кораб. Системата се рестартира, но сега беше ред на Алек да изпълни поредната защитна маневра измъквайки се на косъм от дебнещите го лъчи и ракети. Когато връзката отново се нормализира лицето на демона беше покрито със ситни капчици пот а дихателните му отвори се издуваха от напрежение:

- Какъв е планът Ви ,,Харпия”?

Алек му обясни накратко какво е успял да намислил. Демонът го излуша и кимна с глава:

- ,,Смъртоносец” ще Ви подкрепи и нека рогатите войни на Сев Ви помагат.

Пилотът на изстребителя поклати утвърдително шлема за виртуален контрол:

- ,,Драконова глава” ще изпълни дълга си.

Когато връзката прекъсна Корбан го потърси по индивидуален канал:

- Алек не оспорвам решението ти, но това че крайцера е загубил възможност да маневрира не означава, че не може да контролира батарейте си както мисля вече се убеди, а и за самонасочващите се ракети е все едно от коя посока ще атакуваш.

- Корб, предпочитам да умра като помияр опитващ се да откъсне парче от убиеца си отколкото да подвия опашка и безропотно да приема съдбата си.

Хекторианецът направи страховитата физиономия, която исползваше всеки път когато искаше да се усмихне:

- Генерал Ган Ду преди битката за Тринилар. Добър цитат но лош пример. Доколкото си спомням при това сражение генерала беше разбит и почти всички от последователите му бяха избити.

- Винаги съм можел да разчитам на подкрепата ти Корб.

Хекторианецът кимна и Алек превключи на Лари:

- Хлапе, сега надеждата ни е в теб. Унищожавай прицелните им системи и сензорната мрежа. Всичко, което успееш да извадиш от строя увеличава шансовете ни да преживеем атаката.

Момчето се усмихна:

- Няма нужда да ме надъхваш командир. Доколкото си спомням и моята кожа е заложена.

Алек също се усмихна в отговор, но усмивката му излезе леко крива. Прехвърли вниманието си към радарния контрол. Сред десетките зелени точки носещи се по произволни траектории проблясваше в яркочервено кроноският крайцер. Три малки сини точици-прикриващите изтребители, групирани в триъгълник се носеха на пълна скорост към входно-изходната точка създавайки впечатление, че се оттеглят. На половин ае от точката за прехвърляне изтребителите описаха остър завой и се насочиха за атака срещу крайцера. Подобно на неотехнологично подобие на Давид те се носеха срещу Голиат и тънки тирета бележеха изстрелите им. Гневът на Голиат беше унищожителен. Рояк от ракети и снопове лъчи се устремиха към мравките дръзнали да предизвикат гиганта. Стройният триъгълник се разпадна на отделни маневриращи цели. Водачът и един от водените изстребителите бяха улучени и машините им се превърнаха на малки слънца. Алек призова боговете закрилници на пилотите да бъдат милостиви към душите им и подаде енергия към маршевите двигатели. Совалката се измъкана от прикритието си и набирайки максимална скорост се насочи към крайцера спускайки се стремглаво под равнината на лъчевите му батареи. От към другия борд на кроноския кораб ,,Смъртоносец” изпълняваше същата маневра. Успяха да преодолеят повече от половината разстояние преди крайцера да презареди ракетните си шахти. Срещу тях се понесе дузина ракети. Пожертваха последния противоракетен дрон а Лари простреля няколкото ракети промъкнали се през унищожителните му полета. Алек подаде импулс към маневрените двигатели и совалката рязко променяйки курса започна да се издига към огромния надвиснал над главите им корпус на крайцера. Системите за предупреждение отново нададоха пронизителен вой и Лари откри огън. Ракети и лъчи се врязаха в крайцера оставяйки след себе си пламтящи бразди и огнени фонтани.

Алек притегли управлението. Равномерния тътен на двигателите се изви в отривист писък и претоварването ги притисна отново в креслата. Завъртяха се през крило и отново атакуваха. Лъчи удариха по щитовете им и ги накараха да заблестят от претоварване. Лари успя да простреля двете оръдейни кули и освободи тактическия модул. ,,Утринна зора премигна с двигателите си и след миг върху командния корпус на крайцера избухна ослепително кълбо от преплитащи се плазмени лъчи. Хекторианецът се появи на главния екран:

- Оформи се сляпо петно в сектор четири където можем да се изтеглим. Има удобен люк за проникване на десантната група. Давам координатите. Късметът....

Мощен удар разтърси кораба и докато Алек и компютъра отчаяно се опитваха да го овладеят хекторианеца изръмжа:

-... току-що ни напусна. Силовият генератор е претоварен!

Вторият удар беше по-силен от първия. Скелетът на совалката изпука а силовия щит се разпадна сред дъжд от електрически разряди. На спомагателните екрани запремигваха съобщения обагрени в червено. Алек се опита да изведе кораба от зоната на обстрел, но пряко попадение сложи край на усилията му. Замириса на изгоряла изолация, част от екраните изгаснаха докато по оцелелите се изписваха тревожни съобщения. На екрана пред Алек се появи Корбан. Изглеждаше наистина притеснен:

- Командир, лоши новини. Имаме пробив в селекторния пръстен на реактора!

Съсредоточен върху управлението на разпадащия се кораб Алек успя само да изръмжи:

- С колко време разполагаме?

- С около пет... не с около две минути.

- Изхвърли ядрото!

- Ще останем без енергия!

- Корбан, дърпай шалтера! Това е заповед!

Хекторианецът не отговори, но Алек почувства как совалката видимо олекна когато ядрото на реактора беше освободено. Коланите го задържаха в креслото когато системата за изкуствена гравитация се изключи. Мониторите гаснеха и системите с тиха въздишка прекратяваха работа. Алек включи комуникатора на бойния костюм:

- Корб, пренасочи всичко което е останало към маневрените двигатели!

Програмистът послушно изпълни заповедта. Енергията беше малко, но трябваше да стигне. Алек молейки се да е преценил точния момент подаде последен импулс с маневрените двигатели. Совалката в началото неохотно започна да променя траекторията си насочвайки се към сектор четири. Алек продължаваше да държи безполезните контролери докато наблюдаваше на единствения обзорен монитор работещ в авариен режим как щурмовия кораб прихванат от гравитационното поле на крайцера бавно започва да се ускорява. Не можеше да направи нищо повече. Включи общия канал на бойния костюм:

- Пригответе се за сблъсък след пет-четири-три-две...

Совалката не дочака да отброй последната секунда и разрушавайки стабилизатори и антенни решетки се вряза в кроноския кораб. Трясък и скърцане на метал изпълниха кабината докато ,,Торпедо”-то забавяше скоростта си. Алек се протегна и изтегли един от аварийните лостовете под таблото. Чу как абордажните захвати изтракаха и след миг висеше на коланите изхвърлен напред от ускорението. Към общата какафония се прибави и звук от разкъсващ се метал. Един от захватите не издържа и се откъсна изтрещявайки подобно на оръдеен изстрел. След секунда втори захват го последва и Алек си представи как совалката къса захватите и изпълнява някакво подобие на кълбо напред, но последните два захвата удържаха. Носещите конструкции нададоха последен проскърцващ вопъл и ,,Торпедо”-то олюлявайки се на оцелелите захвати прекрати движението си. Докато се освобождаваше от коланите Алек превключи каналите и потърси командира на командосите:

- Лин, изведи хората си! Люкът за проникване се намира на стотина метра север, северозапад от сегашната ни позиция. Ние ще ви следваме.

- Разбрано командир.

Алек чу как междинната врата изскърца и командир Лао напусна командната кабина. Включи вградения в бронята му прожектор и обходи кабината. Кентавърът вече се беше измъкнал иззад навигационния пулт и проверяваше оръжията си. Корбан се освободи от коланите придържащи го към мъртвата компютърна конзола и изръмжа:

- Знаех си, че в крайна сметка нещо ще се издъни.

Отиде при Лари и разкачи кабелите свързващи момчето към оръжейния контрол:

- Хайде хлапе, измъквай се! Както би казал командира сега ще потанцуваме рокендрол. И да имаш късмет да изчезнеш някъде, както при абордажа на онзи товарен кораб!

Арм задейства зарядите за аварийно изхвърляне на люка. Последва глуха експлозия и малкото останал въздух със свистене излетя от кабината. Напуснаха повредения кораб и Алек се огледа. Командосите на Лин Лао вече се бяха разположили около люка през който трябваше да проникнат в крайцера. Над десантната група избухваха изстрелите на кроноските батареи обстрелващи третата щурмова група, която в този момент напускаше хиперпространството. Алек мислено им пожела по-голям късмет отколкото беше имала тяхната група. Задейства реактивната си раница и прелетя делящото го от командосите разстояние. Под краката му  корпуса на кораба потръпна и в космическия мрак се издигнаха огнени фонтани-отговорът на щурмовата група. Трябваше да потърсят прикритие преди приятелският огън да направи това, което кроноският не беше успял. Бионците вече бяха монтирали кумулативните заряди, но инфоспецовете им продължаваха да бърникат ключалките на люка опитвайки се да деактивират аварийната система. Лин Лао се приближи до Алек:

- Всеки момент ще бъдем готови. Знаете какво следва, нали?

Вместо Алек отговори Корбан, който се надвеси над дребничкия бионец:

- Лин, когато ние с командира сме превземали кораби ти все още не си се бръснел.

Командирът на командосите, който като всеки бионец беше лишен от всякакво окосмяване смутено сви рамене, но явно прие отговорът му за да. Вдигна ръка и гласът му изсъска в общия канал:

- Пригответе се!

Активира мимикрийния си костюм и се превърна в полупрозрачен силует на фона на взривяващото се космическо пространство. Командосите му го последваха превръщайки се в призрачен отряд:

- Огън!

Блесна ярка светлина сякаш за миг се бяха отзовали в ядрото на звезда. Светофилтрите се задействаха и шлемът на Алек се затъмни. Дисплеят се рестартира и отново можеше да вижда. Парчетата от взривения люк се разхвърчаха изхвърлени от декомпресионната вълна. През зейналия отвор веднага започнаха да се прехвърлят командосите и Алек ги последва. Премина през защитното поле от нисък клас спуснало се пред разрушения люк като последна преграда пред пълната разхерметизация на кораба. Почувства как изкуствената гравитация го повлече и активира антигравитационния колан за да се приземи точно насред хаоса на сражението. В коридора виеха аларми и проблясваха аварийни светлини осветяващи престрелката между атакуващите командоси и десетина отбраняващи се кроноски космически пехотинци в тежки бойни костюми подпомагани от още толкова матроси в леки брони. Призрачните отряди на бионците се промъкваха напред сривайки с точни изстрели щитовете на морските пехотинци всявайки хаос сред редиците на отбраняващите се.

Алек се втурна напред. Маркира един от пехотинците и го обсипа със залп протонни игли от ,,рапира”-та. Иглите се взривиха откъсвайки парчета от бронята. Облачета кръв изригваха от там където иглите се врязваха в жива плът и пехотинецът се свлече мъртъв на пода. Последваха два глухи експлозии, но вместо осколки облаци прах се разстелиха из коридора. Прахът полепваше по мимикрийните костюми на бионците отнемайки им предимството на невидимостта. Но атаката вече беше набрала скорост. Алек подаде импулс с реактивната си раница и се стовари върху един от пехотинците. Броните им се сблъскаха и войникът се стовари назад. Алек го сграбчи за яката на бойния костюм, вкара дулото на ,,рапира”-та под мишницата му и изстреля нов залп. Ръката отхвръкна откъсната от тялото, но поваленият пехотинец продължаваше да се бори и едва когато Алек го простреля под шлема притихна на пода. Потърси нова цел и осъзна, че в дейстителност сражението вече е приключчило. Бионците бяха овладели коридора, Лин Лао изстрелваше кодирани фрази по общия канал опитвайки се да създаде някакво подобие на защитен периметър. Алек се изправи и потърси командира на бионския отряд:

- Лин, какво е положението?

- Завзели сме три отсечки от коридор водещ към не знам къде. Имам трима мъртви и двама ранени. Трябва на всяка цена да свалим тази гадост която блокира хамелеоновите костюми. Как е при теб?

Алек бързо превключи програмата на командния шлем. Три зелени светлинки запремигваха успокоително на дисплея му:

- Мойте разбойници са недокоснати. Лин, кога можем да очакваме контраатака?

- Алек, аз съм само един обикновен бионец. И сред набора ми от генетични подобрения не фигурира ясновидството, така че от къде мога да знам. Най-вероятно групата, която ще се опита да ни изтика там от където дойдохме вече е на път.

Алек огледа трупа в краката си. Емблемата върху гръдния панел беше странна и привлече вниманието му. Вместо обикновенна хералдика изрисувана с боя върху бронята върху гръдния панел имаше релефно изображение на атакуващ триглав дракон сред плетеница от кроноски иероглифи, които транслатора успя да преведе като ,,Проклятие от ада”:

- Лин, и аз не съм пророк, но обичам да се доверявам на предчувствията си.

Изображението на бионеца върху дисплея на шлема му се ухили:

- Алек, след онази лудница с изчезналия контролен ключ на кроноската орбитална отбрана и аз се доверявам на предчувствията ти. Та какво казват този път те?

- Казват, че това не са обикновени космически пехотинци. Няма да е зле да си подсигуриш поне три точки за оттегляне.

- Ако подсигуря три изхода отбраната ни ще бъде по-тънка и от верламска дантела.

- Мислех, че целта ни не е да отбраняваме незначителни коридори а да удряме и да се оттегляме.

- Така е, но докато инфоспецовете не приключат няма да помръднем от тук. Не желая да се лутам из лабиринта от коридори докато накрая не налетим на основните им сили.

Алек нямаше какво да противопостави на желязната логика на дребния бионец и само кимна:

- Разбрано Лин. Къде да разположа моята група?

Командира на командосите погледна встрани, бързо консултирайки се с тактическата карта на собствения си дисплей:

- Щом искаш три изходни пункта то тогава поемете коридор 3-Д.

Алек кимна и прекъсна връзката. Огледа се и видя Арм и Лари застанали в очакване пред него. Потърси хекторианеца и го откри край няколко свалени панела от обшивката на стената:

- Корб, с какво се занимаваш?

Хакерът измъкна глава от нишата и сърдитата му физиономия примигна върху дисплея:

- Как с какво? Опитвам се да проникна в инфосистемата на кораба.

- Колко време ще ти отнеме?

- Откъде да знам. Секторът ни е отцепен и инфопотокът е по-тънък и от мономолекулярна нишка.

Тези неясни отговори започваха вече да омръзват на Алек, но сам знаеше, че понякога просто няма смисъл да се пришпорват хората:

- Добре Корб. Когато приключиш можеш да се присъединиш към нас при коридор 3-Д.

Хекторианеца само махна с ръка в отговор, прекъсна връзката и отново навря глава в дупката в стената. Алек поведе останалите към поста, който им беше поверен-глух коридор водещ към празната тръба на товарен гравитационен подемник. Край тях преминаха няколко бионски командоса мъкнещи празни контейнери, който вадеха от едно от товарните помещения в което бяха успели да проникнат. Контейнерите използваха за да изградят някакво грубо подобие на барикади в две от разклоненията на коридора. Алек реши,че идеята не е лоша. Остави Лари да наблюдава гравиподемника и двамата с кентавъра се заеха с изграждането на собствено укрепление. Когато поставяха втория контейнер Алек чу тихо писукане. Вдигна глава точно на време за да види как неработещата до този момент командна конзола на подемника оживява. Успя да само да извика:

- Лари, започва се!

Видя как хлапето се прехвърли като котка зад един от контейнерите и сам приклекна зад импровизираното укритие. След миг платформата се появи и изсипа пет тежковъоръжени космически пехотинци пред които подобно на уродливи раци крачеха три бойни друйда. Алек изстреля пълнителя на ,,рапира”-та по водещия друйд. Срина щитовете му и го довърши с няколко изстрела от плазмения пулсатор. Кентавърът разруши вторият друйд с безоткатния си гранатомет а Лари успя някак си да обездвижи последната машина, но докато се занимаваха с друидите, пехотинците преполовиха разстоянието до позицията им.

Картечен ред превърна една от секциите над главата на Алек в купчина непотребен метал и пластмаса, които се посипаха по главата му докато презареждаше ,,рапира”-та. Успя да прострля още един от атакуващите пехотинци преди да получи пряко попадение от голямокалибрен камшичен стреломет. Стрелометите бяха любимо оръжие на специалните части и в размътеното му от адреналин съзнание изплува едно име - Далида, но атаката продължаваше и споменът потъна отново в забвение. Щитът му се срина с остро съскане и следващият заряд остави димящ контур по бронята му и го отхвърли назад. Пехотинецът се метна върху контейнера и насочи оръжието си за довършващ изстрел, но картечен изстрел го отхвърли назад и в слушалките на Алек се разнесе ръмженето на хекторианеца:

- Дръж се, командир! Подкреплението е тук!

Корбан го сграбчи  с една от ръцете си и му помогна да се изправи докато с другите си три ръце продължаваше да стреля. Взривната вълна на изстреляна от упор граната ги облъхна и разкъса на парчета един от нападателите им а изстрели от инерциалните оръдия на притеклите се на помощ бионски командоси довърши последните пехотинци. Битката в този сектор беше приключила, но глухите експлозии на плазмени гранати подсказваше, че атаката продължава в другите точки. Алек потърси Лин Лао. На дисплея му се появи бионецът продължаващ да насочва бойците си:

-... заемете трета точка и не им позволявайте да я завземат, защото ще ни отрежат. Какво има Алек?

- Временно ги отблъснахме, но мисля, че е крайно време да сменим позицията си. Тук взе да става твърде горещо.

Командирът на десантната група кимна мрачно:

- И аз съм на същото мнение. Половината от хората ми са мъртви и загубихме две от изходните точки. Опитваме се да удържим последната. Добрата новина е, че разполагаме със схема на кораба. Изпращам ти данните.

Лабиринт от коридори се изви по дисплея му, но Алек ги изтегли на заден план. Щеше да ги разгледа, когато му останеше време:

- Лин, изтегли хората си! Ние ще ви прикриваме.

Лин Лао се се замисли за миг и кимна:

- Добре, но нека Лари тръгне с моята група. Все още е хлапе.

Алек поклати глава:

- Лари остава с мен. Добре че не е чу предложението ти. Ще го приеме за лична обида. Преди да го заловят и продадат в робство е взел участие и в двата кръвопролитни конфликта на  Регул V.

- Както решиш командир. - бионецът превключи комуникатора си на честотата на десантната група: - Пей Ло поеми командването и изведи групата  през втора изходна точка. Аз и групата на командир Северин ще прикриваме отстъплението. Разполагате с пет минути.

Алек се намръщи:

- Какво си решил, зеленоглав гущер такъв? Казах ти да се изтегляш заедно с бойците си.

Бионецът се ухили насреща му:

- Когато са те притиснали, допълнителната огнева мощ никога не е излишна. Мисля, че това беше твоя крилата мисъл, а и не знам какво са ви учили на Сириус, но на Биона командира напуска последен позицията.

Алек се канеше да му обясни какво точно е учил в сириуския изследователски корпус, но в този момент започна поредната атака. Група от десетина пехотинци и бойни друиди навлязоха по централния коридор. Алек откри огън следейки малкия хронометър на дисплея му отчитащ оставащото време през което трябваше да удържат позицията. Този път кроноските пехотинци напредваха внимателно, прикривайки се взаймно с щитовете си, обсипвайки непрекъснато импровизираната барикада с огън. Алек се огледа-размазан силует зад един от контейнерите и сини мълнии от изстрели на инерциални оръдия бележеха позицията на Лин Лао. До Алек Арм изстрелваше серии от гранати, опитвайки се да извади от строя приближаващите друиди, а Лари се беше свил в една ниша в стената и се подаваше само за да изстреля картечен залп. Не виждаше само хекторианеца и Алек го потърси:

- Корбан, не знам с какво се занимаваш този път, но тук са ни притиснали и малко помощ няма да ни е излишна.

Хекторианецът не му отговори, но на екрана се виждаше как е оголил дъвкателните си плоскости от напрежение. След миг Алек видя резултата от действията на програмиста. Аварийната изолираща преграда в коридора се спусна със свистене премазвайки водещите друиди. Лари се измъкна от укритието си и размаха победоносно оръжието си.

Алек потърси хекторианеца. Откри го седнал на няколко метра зад тях. Програмистът се беше навел над лаптопа с който никога не се разделяше а ръцете му се движеха като обезумели сред хаоса от издигащи се над компютъра холограми. Много от холограмите бяха обагрени в червено, а тези който все още бяха оранжеви бързо променяха цвета си в червено въпреки усилията на Корбан. Той се бори още няколко секунди, след което с решителен жест изключи лаптопа:

- Е командир, изцяло на твое разположение съм.

Алек посочи спуснатата аварийна преграда и вдигна палец:

- Добра работа!

Хекторианецът поклати глава:

- За съжаление това беше последното, което направих. За да затворя преградата се наложи да пипам по-грубо и кроноските системни оператори ме надушиха. Прекъснаха каналите ми за достъп и ме изолираха от системата. Единственото, което успях да направя преди окончателно да ме изкарат от играта беше да защитя мониторния блок, който заложих в системата и блокирах проклетата платформа преди поредната група кроносци да ни се е изсипала на главите. Между другото две совалки от третата вълна са успели да се скачат, така че натискът върху нас би трябвало да поотслабне. - огледа за последен път разрушените позиции:-Някой не предложи ли да се изтегляме?

Алек кимна и посочи към единствения свободен коридор:

- Насам.

Хекторианецът поклати отрицателно глава:

- Не е добра идея командир. Очакват ни. След като групата на Лин премина кроноски сили заеха позиция в края на изходната точка.

- Тогава какво предлагаш? Блокирал си подемника а централния коридор е затворен... - мощна експлозия разтърси коридора и по преградата плъзнаха фини пукнатини: - Може би няма да е затворен още дълго, но....

Корбан вече крачеше по коридора отброявайки панелите от обшивката на коридора. Стигна до една от секциите и натисна ключалките. Панелът щракна и остана в ръцете му разкривайки отдолу люк към коридорите използвани от ремонтните екипи. Алек чу как Лин изруга:

- Хайде отново в маслото и мръсотията.

Изолиращата преграда се разлетя на парчета и още преди димът да се е вдигнал кроноски пехотинци нахлуха в коридора. Корбан се спусна в тъмния отвор. Лари го последва, но преди да се спусне залепи два плазменни заряда от вътрешната страна на входа. Кентавърът изстреля три ракети в димящия отвор и се прехвърли след хлапето. Алек извика на бионеца и щом Лин изчезна от погледа му изстреля целия заряд на ,,рапира”-та по настъпващите кроносци, задейства детонаторите на зарядите и се спусна в мрачния коридор. Успя да стигне до първата площадка когато изстрел проряза стената на милиметри от шлема му и шрапнели заблъскаха по бронята му. Последва глуха експлозия след която пода под краката му завибрира, а на площадката закапаха капки разтопен метал. Задействали се бяха зарядите и плазменият им пламък запечата входа към сервизния коридор. Алек продължи да се спуска и настигна останалите. Лари, Лин и кентавъра бяха заели позиция около Корбан, който тормозеше един пулт за сервизно обслужване:

- Корб, мислех, че идеята е бързо да се изтеглим?

- Опитвам се да увелича шансовете ни за оцеляване командир. Конзолата управлява енергийното захранване на батареите на левия борд.

Алек кимна и насочи оръжията си към пулта:

- В такъв случай би ли се отдръпнал. Знам един по-бърз и също толкова ефективен метод за справяне с проблема.

Хекторианецът дори не помръдна:

- Алек, уважавам примитивното ти мислене, но мислиш ли, че ако решението беше толкова лесно нямаше вече да съм го използвал.

Пръстите му продължиха да почукват по клавиатурата. Извади три инфокристала, разгледа ги и зареди единия в конзолата:

- Ако разрушим контролната станция само след няколко секунди функциите и ще бъдат поети от друга станция. За сметка на това е значително по-лесно да бъде зареден вирус.

Въведе нова поредица команди, изключи конзолата и я простреля:

- Това е. Мисля, че изпълнихме дълга си към ,,Саласт”. След два микроцикъла батареите ще се изключат поради резки пулсации в енергийното захранване.

Продължиха да се промъкват из лабиринта от коридори и единствените, които срещнаха бяха ремонтни друиди и неколцина техници, които побързаха да изчезнат от пътя им. У Алек започна да се прокрадва надеждата, че и този път ще се измъкнат когато налетяха на отряд кроноски пехотинци. Изстрелите им ги принудиха да отстъпят, но на  кръстовището което скоро бяха преминали вече ги очакваше друг отряд. Капанът беше щракнал и те се намираха точно по средата му. Потърсиха прикритие зад масивните блокове на генераторите докато бавно стесняваха обръча. Докато Алек обстрелваше настъпващите кроносци видя как размазания силует на бионецът пропълзява сред плетеницата от тръби. Вероятно си търсеше по-удобна позиция, но неочаквано гласа на Лин Лао изсъска в слушалките му:

- Командир, имам нужда от помощта ти.

Алек изхвърли поредния празен пълнител и потърси кентавъра:

- Арм, прикрийте ме!

Кентавърът кимна и Алек се хвърли натам където за последен път беше видял да се промъква бионеца. Въпреки прикриващия огън няколко стрели го достигнаха карайки бойния костюм да се вкорави поемайки заряда им а на дисплея му запремигваха предупреждения за повреди. Прехвърли се през тръбите и се отзова до Лин Лао стъпил върху тръба с диаметър около два и половина метра. Командирът на командосите посочи тръбата:

- Това е единственият изход. Опитай се да я прережеш с плазменния генератор.

Алек превключи селектора на плазмомета и го насочи към тръбата:

- Какво има вътре?

Лин Лао мрачно се усмихна:

- Гъст флуйд под ниско налягане, но за твое добро премини към захранване с въздух от запасите на бойния костюм.

Изпълнен с мрачни предчувствия Алек допря дулото на плазмомета до тръбата и металът засъска. Само за минута успя да прореже дупка през която да успее да се спусне дори кентавъра. Прорязаното парче метал пропадна в тръбата и Алек погледна в дупката и присви устни от отвращение. Една трета от тръбата беше пълна с гъста субстанция с кафеникав цвят. Вдигна глава, погледна към командира на командосите и посочи бавно течащата субстанция:

- Не ми казвай, че това е същото за което го мисля.

- Страхувам се, че е точно това, но от тук е единственият изход.

Алек кимна и изръмжа в микрофона:

- ,,Харпия” отстъпете към моята позиция!

Един след друг бойците му се прехвърлиха. Алек чу как Лари нададе вой и инстинктивно опита да да запуши носа си, но ръката му се плъзна по шлема. Кроноските пехотинци ги следваха по петите и Алек блъсна хлапето в дупката. Корбан веднага схвана идеята и се хвърли с краката напред. Един след друг в тръбата се спуснаха Лин Лао и кентавъра. Алек извади последните си гранати и ги хвърли по нападателите след което скочи в тръбата. Затъна до колене в гъстата субстанция, подхлъзна се и се просна по гръб. Оптичните сензори на шлема се замърсиха и дисплея помръкна. Усети как една силна ръка го сграбчи и му помогна да се изправи. Докато соничните чистачки се бореха с полепналата мръсотия потърси кентавъра:

- Арм!

Окуражаващо ръкостискане:

- До теб съм командир.

Алек отново можеше да вижда. Кентавърът беше до него и продължаваше да го държи. Алек посочи отвора, през който се бяха спуснали:

- Искам да събориш тавана!

Кентавърът разбиращо кимна. Зареди нов пълнител в гранатомета и изстреля залп през отвора на тръбата. Експлозиите се сляха в един мощен взрив а след това от тавана се срина лавина от разрушени панели и разкъсани тръби погребвайки под себе си част от настъпващите космически пехотинци.

Алек се опита да отръска полепналата по бойния костюм мръсотия, но единствения резултат беше, че само я размаза. На дисплея му се появи ухилената физиономия на Лари:

- Командир, ти току що достигна ново измерение на сентенцията: ,,Затънал съм до шия в лайна.”

Чуха се и други весели подмятания. Алек се засмя-имаха нужда от малко разпускане. Кроносците отново щяха да ги преследват, но за сега се бяха измъкнали. Махна с ръка на Лин Лао:

- Идеята беше твоя, така че предполагам знаеш на къде да продължим. Води!

Бионецът се консултира с холокартата, която Алек все още не беше успял да разгледа и посочи напред:

- Насам.

Крачеха из смърдящата река известно време, подминавайки две разклонения. Алек чу как хлапето промърмори:

- За какво са им на кроносците толкова лайна.

Алек само сви рамене, но Арм явно знаеше отговора:

- Химически лабратории, хидропонни насаждения и системи за рециклиране. Затворения цикъл на преработка на отпадъците позволява на корабите им да увеличат престоя си в космоса без дозареждане. Веднъж в порт Хорас чух един инженер да казва, че кроносците правят не рециклиращи системи за корабите си, а кораби за рециклиращите си системи, толкова са побъркани на тема екология и рециклиране.

Глух тътен и по корпуса на крайцера премина мощна вибрация последвана от няколко по слаби. Всички се спогледаха-това не беше попадение от щурмова совалка. ,,Саласт” най-после се беше включил в играта. Крачещия в челото на колоната Лин Лао се спря и вдигна ръка. Тръбата се спускаше под ъгъл за да се влее в сепариращ пръстен където се завихряше в пенлив водовъртеж. Бионецът се свърза с Алек:

- Надявам се, че сте оставили някакъв заряд в реактивните си раници.

Алек кимна утвърдително:

- В такъв случай целта ни са наблюдателната площадка и перилата опасващи сепариращия пръстен. Последвайте ме!

Командосът задейства иглените двигатели на бойния си костюм и се спусна по наклонената тръба а останалите го следваха в индийска нишка. Приземиха се на тясната площадка и се струпаха подобно на делфийски корморани на родова скала. Лин посочи херметичната преграда, която трябваше да ги изведе от смрадливата яма и посегна към пулта за управление. Алек стисна ръката му:

- Щом ние знаем за този изход няма начин и кроносците да не знаят за него. Все пак това е техния кораб. - махна с ръка на хекторианеца:- Корб, искам да огледаш какво ни очаква от другата страна на вратата.

Огромният хекторианец си запробива път към вратата като едва не събори половината от групата от тясната площадка. Достигна някак си до пулта за управление и внимателно го разглоби. Извади от бронята си по-тънка от косъм инфонишка и я положи сред електронните компоненти на ключалката. Инфонишката сякаш оживя и се запромъква извивайки се подобно на змия потъвайки все по-дълбоко сред плетеницата от кабели. Корбан изръмжа в слушалките му:

- Имам картина.Изпращам ви видео сигнал.

На дисплея на Алек запремигва сигнал за синхронизация и в този момент чу как хекторианеца изруга:

- Дано реките им пресъхнат! Алек, виждаш ли това което и аз?

Процесът беше приключил и сега Алек виждаше това което излъчва видеосондата. Сервизния коридор излизащ от сепаратора се разклоняваше заобикаляйки куполовидна конструкция подсилена с астрониеви греди. Над купола подобно на уродливи пипала висяха десет автоматични оръдия с взаймно припокриващи се огневи вектори. Ако опитаха фронтална атака оръдията просто щяха да ги размажат. Алек се обърна към хекторианеца:

- Корб, можеш ли да ги изключиш?

Опашката на хекторианеца се изви и се острият и костен фръх се плъзна по повърхноста на шлема:

- Ако защитните програми не ме прихванат има вероятност да успея, но със сигурност ще ми отнеме доста време защото голяма част от мощностите на компютъра ми са ангажирани с основната задача. ,,Саласт” разгърна инфосистемата си и моят мониторен блок започна пробив. Това е шанса, който толкова дълго чакаме. Трябва ми поне половин час за да успея да изтегля данните, но не знам дали преследвачите ни ще ни осигурят толкова време.

Алек се почувства раздвоен. Можеха най-после да приключат с тази мисия, но от друга страна пристигнеше ли кроноският разчистващ отряд щеше да ги хване като плъхове в дупката им. Усети, че Лин го потупа по рамото в опит да привлече вниманието му:

- Алек, аз ше се справя с оръдията.

Бионецът бръкна в товарния контейнер, издигащ се на гърба му подобно на грозна гърбица и извади запечатан цилиндър изписан с характерната калиграфска азбука на бионците. Сред надписите се виждаше символ, който всички можеха да разпознаят-мълния разсичаща концентрични окръжности:

- Електро Магнитен Пулс.

Алек не питаше а просто констатираше. Бионецът кимна. Над тях се надвеси хекторианеца и изръмжа:

- Със сигурност ще се получи, но ми дай няколко секунди за да прехвърля лаптопа в защитния контейнер.

Алек продължаваше да гледа към командира на командосите, който вече беше свалил защитния кожух на ЕМП-то и го подготвяше за изстрелване:

- Каъв е радиуса му на действие?

- Около двадесет метра, но тук може би ще бъде намален.

- Ще се справиш ли?

Бионецът се усмихна:

- Разбира се. Какво толкова сложно има. Отварям преградата, стрелям, затварям преградата.

Алек знаеше, че не е точно така. Ако ЕМП-то детонираше а Лин все още не беше деактивирал бойния си костюм пулсът щеше да го остави сляп, глух и обездвижен в повредената черупка на бойния костюм.

Видя как бионецът застана пред преградата и вдигна ръка към пулта за управление. Алек превключи на общия канал:

- Всички да изключат бойните си косюми! Сега!

Настана непрогледен мрак и бойния му костюм останал без енергия започна да се втвърдява. Последна с тиха въздишка се изключи и животоподдържащата система. Алек започна да отброява секундите на ум. Когато достигна до десет подаде команда за включване. Системите замъркаха и отново можеше да вижда и чува. Край него един след друг се размърдваха и останалите. Потърси Лин Лао и го откри. Просто нямаше начин да го пропусне-бионецът се беше подпрял на полуотворената врата а костюмът му преливаше във всички цветове на дъгата:

- Лин, добре ли си?

Командосът вдигна ръка с изпънат палец и гласът му просъска в слушалките:

- Добре съм, но явно проклетото хамелеоново покритие се е скапало окончателно.

Измъкнаха се от вонящия сепаратор и продължиха по коридора под дулата на дезактивираните оръдия. Трябваше да напуснат зоната възможно най-бързо. Задействайки ЕМП-то беше все едно да задействат насочващ маяк за кроноските сили за сигурност. Достигнаха купола и крачещият пред Алек хекторианец неочаквано спря. Алек едва не се блъсна отгоре му и недоволно изръмжа:

- Какво има сега?

Корбан посочи неподвижните оръдия:

- Командир, не си ли любопитен какво охраняват толкова усърдно кроносците?

- Корб, знаеш ли, че любопитството е убило котката.

- Аз нямам нищо общо нито с котките, нито с кетсианците, така че ще надникна.

Хекторианецът вече поставяше инфосондата. Алек се канеше да му кресне да не се занимава с глупости, но почувства как любопитството му се събужда и превключи на общия канал:

- ,,Харпия” промяна в плана. Лари, наблюдавай сепаратора! Арм, прехвърли се от другата страна на купола и дръж под око другата част на коридора! Лин, да се опитаме да повредим оръдията преди да успеят да рестартират системата! Корб, ако заради прищявката ти някой пострада обещавам, че лично ще ти откъсна размножителните органи.

Бойците се разпръснаха заемайки позициите си. Алек вдигна плазменния пулсатор и се прицели в зареждащия механизъм на най-близкото оръдие и го превърна в купчина разтопен метал. Когато стигна до третото оръдие Корбан го потърси:

- Командир, мисля, че трябва да видиш това!

Картината на дисплея на Алек създаваше усещането, че е муха увиснала на тавана на обширна цилиндрична зала. Пет командни конзоли разгърнати в работно състояние, множество холопроектори и дисплей по стените. Нямаше съмнение-бяха открили командния пункт на кръстосвача. Вниманието на Алек беше привлечено като от магнит от ставащото край ротопулта разположен в средата на залата. На ръба на креслото седеше момиче с няколко години по-голямо от Лари. Лицето и беше покрито с плътен грим а облеклото и се състоеше от няколкопластово бяла кимоно-пола на чийто гръб полуприкрита от буйните и коси се виждаше пурпурна хризантема-герб на кроноската кралска фамилия. Пред нея като статуи от оникс се издигаха седем гиганта. Светлината се плъзгаше и сякаш потъваше в черните им доспехи а вместо оръжия носеха портативни плазменни генератори. Пред тях бяха коленичили двама мъже. Единият носеше флотска униформа и отличителните знаци на капитан на кораб а другият беше в тежката броня на космически пехотинец върху която с кроноски йероглифи беше изписан рангът му, но транслатора на Алек не успя да го разчете. Момичето посочи капитана и той побърза да сведе глава:

- Капитан Тау, какво е положението?

- Съжалявам Ваше Величество, но ,,Всемогъщи” няма да помръдне от тук. Въпреки усилията ни пиратите унищожиха всичките ни двигателни системи. За съжаление и опитите ни да възстановим хиперпространствената връзка претърпяха пълен провал.

Момичето се извърна към пехотинеца:

- Полковник Кин, надявам се, че Вие имате добри новини.

Полковникът заби глава в пода:

- Ще трябва да Ви разочаровам Ваше Височество. Заповядах на основните ни сили да отстъпят за да изградят защитен периметър около бойния център, командното ядро и реакторния сектор.

Момичето подскочи като ужилено и се хвана за ръба на командната конзола. Гласът и стържеше като острие по стъкло:

- Глупак! Трябваше да ги отблъснете в точките им на проникване а не да им осигурявате плацдарм на който да се разгърнат!

- Но безопасността Ви Ваше Височество....

- Явно трябва сама да се погрижа за безопасността си. Ган!

Единият от титаните изви глава в очакване на заповеди. Момичето посочи полковника и замахна с ръка в разсичащ удар:

- Отърви ме от този некадърник!

Титанът се стрелна напред. Сграбчи пехотинеца и го вдигна. Полковникът раззина уста за да извика, но титана не му даде тази възможност. Допря плазмения генератор до корема му и го активира. Зарядът разряза тялото през средата и краката на полковника изтрополиха на пода докато торсът му продължаваше да се извива в ръцете на убиеца му. Момичето дори не трепна при тази кървава гледка. Гласът и отново беше спокоен:

- Хан, искам да съберете каквото е останало от ,,Проклятие от ада” и ги повеете в атака. Нека пиратите се задавят в собствената си кръв!

Посоченият титан преклони глава:

- Господарке, ние отговаряме за безопасността Ви. Диверсионни групи на враговете ни се промъкват като плъхове по коридорите на кораба. Пулсът, който разстрой системите ни преди няколко минути....

Момичето вдигна ръка и го прекъсна:

- Смущения има в целия кораб. Командната верига се разпада. Воините ни имат нужда от водачи. Затова вървете!

Титаните кимнаха. По броните им преминаха мълнии и силуетите им се размазаха сред някакво подобие на тъмни облаци носещи се около тях.

Алек вече не гледаше. Студена вълна премина по тялото му. Пластовете на спомените се разместваха за да изхвърлят на повърхността спомена за Далида - аграрната планета в квадрант Кит решила, че може да отхвърли владичеството на Кронос. Колониалния флот навлезе в системата на Далида месец след обявяването на независимостта. Наемническата флота и няколкото стари фрегати - единственото, което можеха да си позволят обитателите на Далида, бяха разгромени в рамките на няколко часа и оцелелите се изтеглиха в астеройдния пояс. Колониалният флот можеше да просто да бомбардира градовете на бунтовната планета, но империумът искаше кръв. Далида трябваше да се превърне в пример за всички останали протекторатни светове. Десантните отряди на империята се спуснаха на повърхността на планетата подобно на божие наказание. В няколко сражения имперските части разгромиха местните милиции и набързо сформираното опълчение след което се насочиха към столицата оставяйки след себе си смърт и разрушения.

Сириус негласно подкрепяше въстанието, но единственото, което можеше да предостави бяха шепа военни съветници. Алек беше един от тези съветници. Обкръжени в Табор-столицата на размирната планета, оцелелите бунтовници се сражаваха за всяка улица и всяка сграда, но пръстенът постепенно се затваряше. Алек лежеше тежко ранен в импровизиран пункт за евакуация без надежда да се появят евакуационните кораби. Единственият оцелял инфоканал излъчваше репортажи от ставащото по улиците на Табор. Крачещи танкове клас ,,Ронин” и щурмови совалки разрушаваха импровизираните укрепления. Виждаха се горящи сгради, купчини трупове и кроноските щурмови отряди водени от гиганти носещи се сякаш сред тъмни облаци. Късмета се усмихна на Алек когато сраженията бяха достигнали на няколко пресечки от евакуационния пункт. Оцелелите кораби от планетарната отбрана извършиха безумен пробив и се приземиха в пункта за евакуация. Четирите кораба натовариха ранени, бойци и тези от бойните командири, които се оказаха в близост до пункта. Издигнаха се под масиран обстрел и се насочиха към точка за скок следвани по петите от колониалния флот. От четирите кораба само един достигна точката за скок с повреден хипердрайв и извърши скок на ,,сляпо”. За Алек всичко това вече беше без значение, защото го бяха поставили в стазис и следващият му спомен беше от възстановителен център на Аврора.

Алек изскърца със зъби. Не можеше да промени миналото, но можеше да направи всичко по силите си за да не се повтори. Когато заговори в микрофона гласът му хриптеше от напрежение:

- Ще атакуваме командното ядро. Трябва да заловим момичето.

Миг на тишина и след това въпросите заваляха като порой:

- Командир, защо ни е това?

- Нека и главорезите на Амнир си заслужат заплатите.

- Някой знае ли колко ще е откупа за момичето?

- Какъв откуп? Ние да не сме...

- Кроноските  сили за сигурност...

Алек вдигна ръка:

- Млъкнете! Нима не осъзнавате какво наблюдавахме? Онова долу не са просто попораснали, генно модифицирани телохранители. Това са клонати - биомеханичните убийци на кроноската имперска фамилия.

Този път тишината се проточи по-дълго. Пръв заговори хекторианецът:

- Това е невъзможно, командир. След клането на Сентури през триста седемдесет и пета година след Г.В. създаването на клонати е забранено с договор подписан от десет планетарни правителства и съм сигурен, че империята Кронос е едно от тях.

- Доколкото се сещам киборгите подлежат на незабавно дезактивиране по силата на подобен договор, но и двамата познаваме киборг с досие на военнопрестъпник, който си живее доста добре на Корарис.

Намръщената физиономия на Корбан отстъпи на заден план изместена от лицето на кентавъра:

- Командир, ще атакуваме, но откъде мислиш да проникнем в проклетия бункер? Вентилацията или отново канализацията?

- Нямаме време да се промъкваме. Ще атакуваме директно. Лин, останаха ли ти още кумулативни заряди?

Бионецът бръкна в товарния контейнер и кимна утвърдително:

- Последните три.

- Ще ни свършат работа. Постави ги във възловите точки, ако можеш събори проклетия купол, но не забравяй-момичето ни трябва живо.

Бионецът кимна и се зае със задачата. Останалите очаквателно се взираха в Алек:

- Добре момчета. Да си разпределим задачите. Аз поемам охраната на входа.

Арм преметна гранатомета през рамо и извади два иглени ,,Калашник”-а:

- Аз ще прочистя конзоли едно и две.

Хекторианецът презареди автоматите си:

- Трета и четвърта са за мен.

До тях Лари припряно разкопчаваше кобурите си:

- А аз ще поема петата конзола, нали?

Алек поклати глава:

- Не, Лари. Твоята задача е най-важната. Искам да заловиш момичето.

Хлапето се намръщи:

- Защо просто не ме оставите тук са да не ви се пречкам?

- Лари, ако не заловим момичето всичко отива по дяволите.

Хлапето продължи да се мръщи и Алек изръмжа:

- Войнико, това не е молба! Това е заповед!

Лари подскочи и се изпъна сякаш го беше ударил ток:

- Слушам.

Лин Лао постави последния последния заряд и се извърна към Алек:

- Това означава, че аз поемам последната конзола и играя осигуряващ на всички останали. Зарядите са поставени, прехвърлям ти детонационните кодове.

Алек стъпи върху сектора маркиран от кумулативните заряди и махна с ръка на останалите. Кентавърът го последва а след него на купола се покатериха Корбан и Лари. Последен зае мястото си бионецът. Алек видя как хекторианецът ръгна хлапето и промърмори:

- Сега отново ще се спускаме с ,,шейната на смъртта”. Със сигурност ще ти хареса. За съжаление аз съм твърде стар за тези работи.

- Прекратете разговорите и се съсредоточете! Взривявам! Сега!

Кумулативните пламъци проблеснаха, прорязвайки огнени линии  в астрониевата сплав и купола под краката им пропадна. Полетяха към пода на командното ядро и Алек задейства реактивната си раница увисвайки на метри от земята. Изстреля по единия от тримата гвардейци охраняващи входа залп от ,,рапира”-та. Щитът му се претовари и Алек го довърши с изстрел от пулсатора. Останалите двама гвардейци се извърнаха рязко и със светкавично движение насочиха оръжията си към позицията му. Подаде команда към реактивната раница за да избегне изстрела, но вместо реактивен импулс по дисплея замигаха предупреждения и Алек се свлече на пода а изстрелите на кроноските бойци се плъзнаха на милиметри над шлема му. Сервоусилителите изсъскаха, но поеха удара от сблъсъка. Претъркаля се и когато отново стъпи на крака се оттласна с цялата сила, която можеше да му осигури екзоскелета на бойния костюм. Прелетя делящите го метри от гардовете а изстрелите им го следваха подобно на огнени контури. Стовари се върху по-близкият и го повали. Използва опашката на бронята за да подкоси втория и простреля от упор кроносеца опитващ да се измъкне от хватката му. Последният защитник беше успял да се изправи и насочи оръжие, но залп от инерциално оръдие разсече щитовете му и отново го повали. Преди отново да успее да се изправи Алек допря пулсатора си в шлема му и натисна спусъка. Пехотинецът се сгърчи и притихна в краката му. Алек кимна на Лин за оказаната помощ и отиде при пулта за управление на входната врата. Набра нужната команда и десет сантиметрова аварийна преграда се спусна окончателно преграждайки входа. Свърза се с хекторианеца и му заповяда да блокира системата за управление на вратите. Корбан кимна, сграбчи тялото на мъртвия оператор все още лежащо там където го бяха застигнали изстрелите на хекторианеца. Изхвърли го и се настани на освободената конзола. Алек се огледа търсейки хлапето. Откри го или по-точно видя подаващият се иззад централната конзола крак, който потропваше, сякаш Лари се опитваше да се изправи. Видя и момичето тичащо към панел на стената, който се беше изместил отваряйки авариен изход. Алек извади парализатор и стреля. Разширяващият се пръстен на парализиращия лъч удари момичето, но то продължи да тича. Алек изруга, явно момичето не носеше само кимоно. Превключи селектора на парализатора и се прицели. Имаше възможност само за още един изстрел преди кроносианката да достигне спасителния изход. Този път лъчът я удари в главата. Момичето извика, направи още две неуверени крачки и се срути на пода.

Алек следван от Лин Лао се втурна към Лари, който продължаваше да се търкаля на пода край централната конзола. Хлапето притискаше ръце към корема си а през прорезите направени с мономолекулярен нож бързо избиваха кървави петна смесващи се с антибактериалната пяна с която костюмът му отчаяно се опитваше да затвори раните. Алек и бионецът бързо започнаха да разкопчават ключалките на бойната броня. Момчето дишаше тежко и се опита да заговори, но заедно с думите от устата му излезе кървава пяна:

- Съжалявам командир... подцених я.

- Няма нищо Лари. Сега мълчи и си пази силите.

Докато се бореше с ключалките на медицинския робот в бойната броня Лин Лао успя да включи система с униплазма. Бионецът извади аптечка и я постави върху гърдите на момчето. Индикаторите и запремигваха обагряйки се в оранжево, което бързо преминаваше в червено. Алек най-после успя да освободи робота и го постави върху раната на хлапето. Паякоподобната машина разпъна манипулаторите си и зарови сонди сред разсечените вътрешности на момчето. Алек вдигна глава и видя, че всички са се струпали около тях и сърдито изсъска:

- Защо сте тук? Или искате първия командос, който проникне в залата да ни очисти с една добре прицелена граната. Корбан, върни се при пултовете! Искам да знам как се развива настъплението на пиратите. Арм, свести пленничката и ми я доведи! Лин, тук не си ми нужен повече. Поеми прохода през, който момичето се опита да избяга. Щом може да се излезе значи някой може и да влезе от там.

Всички се разпръснаха заемайки се с поставените им задачи и Алек отново насочи цялото си внимание към Лари и медицинския робот, който вече беше потънал наполовина в раната на момчето. По дисплея му запълзя информация за състоянието на хлапето-поражения по черния дроб и бъбреците, пробив в белите дробове и множество други поражения. Медиробота отчаяно се бореше за живота на Лари, но единственото, което можеше да направи беше да отложи неизбежното. Смърта щеше да отведе момчето, ако до два часа не го положеха в медицинска машина.

Алек стисна зъби от яд. Медицински машини имаше във всеки кораб. ,,Саласт” разполагаше най-малко с десетина в медицинския сектор, но сега между тях и Лари бяха застанали клонатите и пиратите на Амнир хванати гърло за гърло. Изправи се и смъкна шлема. Кентавърът водеше все още замаяното момиче. Щом го видя стреснато спря а момичето в ръцете му се олюля. Гласът му, приглушен от външния синтезатор на шлема му тихо прошепна:

- Командир, тя е още дете.

- Не се заблуждавай от външния вид Арм. Това ,,дете” преди няколко минути заповяда и спокойно наблюдаваше изпълнение на смъртна присъда. А Лари също е дете. Корбан, къде са пиратите?

Хекторианецът прегледа набързо инфоканалите и смутено изсъска:

- Съжалявам командир, но главорезите на Амир са отстъпили в два от секторите.

Алек протегна ръка и сграбчи момичето за ревера на кимоното. Плазмения пулсатор на лявата му предмишница тихо съскаше. Поставеният на понижена мощност плазмен лъч проблясваше докато чертаеше причудливи фигури по металния под оставяйки след себе си разтопени ивички метал. Притегли я, така че лицето му почти опираше в нейното и гласът му зловещо изсъска:

- Искам да спреш клонатите! Направи го бързо, защото кълна се в предците си, ако не го сториш и това момче умре ще откриеш нови измерения на болката.

Момичето предизвикателно вирна брадичка:

- Не ме е страх да умра. Аз съм Мей Ли пета принцеса на кроноската империя и няма да се подчиня...

Пулсатора изсъска и момичето отхвръкна и се стовари на пода като купчина дрипи. Лин наблюдаващ цялата сцена неуверено тръгна към повалената принцеса, но тя бавно започна да се изправя. Погледът и мяташе мълнии докато езика и бавно облиза разбитата и устна. До Алек кентавърът възбудено шепнеше:

- Какво правиш? Реших, че си я разсякъл с проклетия пулсатор.

Мей Ли отново беше на крака:

- Как смееш...

Алек махна с ръка:

- Лин, Арм, хванете я!

Видя колебанието им и кресна:

- Действайте!

Двамата несръчно хванаха китките на момичето, което се заблъска като уловена птица. Алек сграбчи реверите на кимоното и, и с едно движение разкъса дрехата. Принцесата изпищя а Алек се усмихна-под кимоното започвайки от раменете фина броня покриваше тялото на момичето. Допря цевта на пулсатора под гърдите на принцесата:

- Съветвам те да размислиш, защото след няколко минути ще почувстваш какво чувства ракът когато се потопи в горещата вода.

Момичето само поклати глава в отговор и Алек задейства пулсатора. Принцесата се опита да се отдръпне но Арм и бионецът я задържаха. По лицето на Мей Ли избиха ситни капчици пот, който се стичаха размазвайки грима и. Бронята и започна да се зачервява там където пулсаторът нагнетяваше енергия. Системата за охлаждане изсъска и разтвори фини, крилоподобни охладителни елементи над раменете и. Алек поклати глава и с едно движение на бронираният си юмрук ги разруши. Сега нямаше какво да спре повишаването на температурата във фината метална черупка обгърнала принцесата. Момичето разтвори уста в беззвучен писък жадно поглъщайки въздух. В ъгълчетата на очите и се събираше влага и скоро сълзи от болка се стичаха по лицето и. Принцесата нададе вик:

- Махни пулсатора! Махни го-о-о! Ще ти кажа кода за самоунищожение на клонатите!

 Алек отдръпна оръжието и Мей Ли отпусна изтощена глава върху гърдите си. Прихвана брадичката на подсмърчащото момиче и повдигна главата и. От царствената особа издавала заповеди на клонатите не беше останало нищо. Размазан грим, разчорлена коса и разкъсани дрехи - принцесата се беше пречупила:

- Съжалявам, миличка. Те приемат заповеди само от теб и ти ще им заповядаш да се изключат.

Мей Ли изхлипа, но послушно кимна с глава. Алек махна на хекторианеца:

- Корбан, задействай системата за всеобщо оповестяване!

Програмистът кимна и въведе няколко команди в конзолата. Алек погледна към принцесата:

- Време е.

Мей Ли вдигна глава и си пое дълбоко въздух:

- Хан, Ган, Хати... - тя изброи всеки един от клонатите: - Изпълнете протокол ,,Пламтяща птица”. Код за потвърждение -осем, три, пет.

Момичето се отпусна обезсилено в ръцете на мъчителите си. Алек я прихвана и погледна към хекторианеца:

- Имаме ли потвърждение?

Корбан задейства един от екраните. Камерите показваха различни сектори на кораба, но картината бе една и съща - клонатите се търкаляха в неестествени, разкривени пози а щурмовите отряди на Амир постепенно изтласкваха кроноските защитници.

След по-малко от половин час челните отряди достигнаха командното ядро. Алек задейства кодовете за опознаване и заповяда на Корбан да отвори вратите. Сражението за кроноския крайцер беше приключило.

 

Има и още, но се съмнявам, че някой ще стигне и до тук.

© Иван Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??