Димо лежеше върху вмирисания нар по гръб, забил поглед в тавана. Буря от негодувание бушуваше в наранената му душа. Мислите в главата му летяха една след друга като подгонени от вятъра облаци. Какво се беше случило? Каква е причината, та трябва пак да търпи милиционерските или по новому полицейските унижения? Но от хвърлената от съдбата монета, на него се беше паднала обратната й страна, след оная грешка в детските му години.
Беше доста умен хлапак. Физически здрав и енергичен. Момчетата от махалата оценяваха тези му качества и негласно бяха го избрали за свой водач. Той от своя страна защитаваше гласуваното му доверие. Винаги заставаше и ги водеше във всяко тяхно начинание. Така, за да се сдобият с някоя пара в джоба, той ги организира да събират билки и метални отпадъци.
Един ден, прибирайки се от поредното събиране на отпадъци, минаха покрай самотно стърчащата лавка на строителното поделение. Димо вървеше с Иван по - назад от другите и усети леко побутване по гърба. Обърна се. Иван ...