След като затвори телефонната слушалка, началникът на батальона се усмихна и си помисли: „Какъв прекрасен ден!” Тази утрин отново „райските двери” се отвориха за него. Кака Цеци (както целия личен състав я наричаше), неговата съпруга бе позволила да потъне в любовна забрава. Това се случваше, рядко, защото като всяка благовъзпитана дама страдаше от честа мигрена.След всяко прекрачване на „райските двери”, Великов пишеше по едно лирично стихотворение. За около пет години служба като командир имаше двадесет. Планираше в най-скоро време да издаде стихосбирка, но си беше наумил( кой знае защо?), че трябва да са двадесет и пет. Думите напираха сами в главата му:
„Във скуката на времето открих те,
сред маски и паради най-фалшиви.
Красива като сън, но сън в добрите -
отдавна минали, забравени години.
Не всичко беше както в старите романи......
Е, нямаше ги рицарите, вечните дуели,
богатите заложници в синджири оковани
„и звездни принцове” - добри, красиви, смели...
А другото ли? Виж какво - т ...