Mar 2, 2014, 6:41 PM

Прокълнатият кладенец 

  Prose » Narratives
772 0 19
2 min reading
ПРОКЪЛНАТИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Сигурно над десет години не беше се отбивал. Спря на мегдана срещу дядовата си къща, запали цигара, извади апарата, направи няколко снимки на продънения покрив и тревясалия двор, изплю фаса и потегли.
Щеше да го подмине, но детският спомен го накара да натисне спирачката, да свърне 30-тината метра по ливадата и да спре почти до каменния зид на герана. Наведе се, взе камък и приближи. Смяташе да го пусне и дълго да чака, докато ехото на кладенеца му върне звука от срещата на камъка с дъното. Изненада се като видя дъното. Седна, опря гръб у дувара на герана и се отнесе: в съзнанието му изплуваха образите от често повтаряният от прабаба му разказ за бягството.
„Било края на междусъюзническата. Отвоюваните с геройство и кръв територии били върнати в пределите на рухващата Империя. Нападнат от башибозук и черкези Вейсал* вече горял от четирите краища, когато 7-те волски коли превалили баира и се спуснали къде изворите на реката. Без да разпрягат, напили се и животни и ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лордли Милордов All rights reserved.

Random works
: ??:??