- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - казвам самата истина. Ще слезеш ли при мен?
- Долу ми е студено, има дебела сянка, ще настина. Пък и де се е чуло и видяло синигерица да ходи по земята - ние сме небесни същества.
- Да, такива сте, и по-точно ти, Сашке. Ти си ангел небесен, дар свише, райска птица...
"Ако навремето мъжът ми ме сваляше така, още щях да си стоя сама като кукувица и да организирам момински партита":
- Много си галантен, Жельо! Мъжете в тази гора могат само да взимат пример от теб... но все пак не мога да сляза.
- Като не искаш, да взема аз да се кача при теб? Ще ти кажа няколко романтични стиха на уше.
И недочакал отговор, дългоухият влюбено подскочи на най-ниския клон, после на следващия, после на следващия, дока ...