Пролет е...

Мирише на окосена трева, на дъжд, на Любов! 
Ухае на акация и липа! Ръката ти е в моята! Малка, тръпнеща, но...Всевластна! 
Бих дал мизерното си съществуване за Нея! 
Мизерно ли казах? Това е само метафора! Имах предвид невъзможността на Живота си, без Нейно Величество Любовта! 
Колко му трябва на човек, малко храна, покрив и... преди всичко Любов!
Тези, които не знаят за Истинската Нея са...пропуснали най-важното в живота си! 
Не говоря за връзка, за секс, за потомство! Не става дума за репликиране на себе си и половинката ни!..
Друго е!...

Камбаните бият, като сърцата ни, Универсумът ни се покланя, когато сме в съзвучие с нас самите, с вибрациите на Сътворението, със съществото, което вибрира в Унисон със самите Нас!...

Пролет е...

Дъждът е напоителен, както и Тя, Всевластната Господарка на Деня и Нощта, с прекрасното име Любов!

Пролет е...

Дъжд от емоции, сбъдване и...Любов...