ПРОЛЕТЕН КОНФЛИКТ
Пролет е!
Сигурно седем от всеки осем разказа за пролетта започват по този начин. Но аз нямам намерение да рисувам пролетни картини, макар че, като я гледам тази разпукваща се зеленина и вече тук-там разцъфнали крайпътни дръвчета, ми иде да хвана палитрата и четката. Нищо, че ги нямам и двете. Просто защото не умея да рисувам.
Колата на „моя човек” се движи плавно между тази прииждаща хубост и леко отварям прозореца, за да я усетя и физически.
Усещам я!
Споделям на глас това с „моя човек”, той се усмихва разбиращо, стоплящ спомен навярно го настройва романтично, но чувам гласа на баща ми:
- Таз′ миризма на цъфнали круши веднага започва да ме пали на крушова ракия.
Пак с неговия типичен хумор. Практичен до побъркване. Да не повярваш, че от време на време пописва и стихове. И то все едни такива романтични, като на влюбен гимназист.
- Стига, малко ли ти дойде ракийката снощи с твоите приятели?!
- Не, ракията не беше малко, малко беше времето.
Направо е невъзможен! Вместо ...