Пролет е и вървя по онази вълшебна зеленина, пълна с любов, която придава свежест на утринни мигове окъпани в любов, която пълни очите ми с незрима красота, за да довее любовта, накацала в гнезда.
Пролет е и сякаш в мен се прероди онази красива, щастлива жена, която с усмивка се буди, за да започне деня. Която върви по улицата, за да прегърне ранена душа и да и посочи пътя...
А пътят е красив, когато послушаш сърцето си.
С нежния полъх на цветчета, със струнния блясък на дръвчета, трепна под любовните лъчи, с чара, който Бог ме дари!
Пролет е, каква красота, а градината ми я освети дъга...
Една изненада от любовта, една пролетна красота ме нарече Жена!