Пролетта на сърцето ми
Втора част
Скоро след това той се върна. Както си бе обещала, отиде при него, заговори го, даде му номера си. Малко след като тя отиде на работа получи смс от него. Нещо простичко като усмивката му, комплимент за новата ѝ прическа, но значещо толкова много за нея. Започнаха да си пращат смс-и, когато не можеха да се видят. Разбраха се да излязат. Тя беше толкова щастлива – това щеше да е първата им среща.
Дойде и уговореният час. Тя отиде на мястото, където се бяха разбрали. Той вече беше там. Тя не запомни много от това, което си казаха, защото беше толкова развълнувана, че дори не осъзнаваше какво се случва и къде се намира. Запомни годините му, защото бяха с 15 повече от нейните. И точно това беше големият проблем. А тя бе готова да се закълне, че той е почти колкото нея – изглеждаше толкова млад. Запомни и устните му, които я целунаха толкова нежно. Запомни и последните му думи: „Няма как да сме заедно, аз съм много по-голям от теб.“
Това беше най-щастливият ...