Момичето погледна в огледалото. Там я гледаше една непозната и стройна жена.
Това не беше тя!
Очите ù бяха големи, красиви и любопитни.
Черните къдрици падаха свободно върху гърдите ù.
Тя беше изпълнена със самочувствие. Тя беше силна!
Червените ù устни се разтеглиха в широка усмивка.
Момичето гледаше в огледалото и още не можеше да повярва, че това е тя. Порастваше, но не осъзнаваше...
Преди време цялата тази идея за порастване и съзряване я плашеше. Но сега, когато тя беше вече на прага между детството и съзряването... беше спокойна