Feb 3, 2009, 2:33 PM

Промяна за миг 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1194 0 1
2 мин reading

Промяна за миг

 

Толкова думи неказани,

толкова мигове, оставени в миналото.

Целият ми свят около теб се въртеше,

сърцето ми само за теб туптеше,

усмивката ми винаги на лицето стоеше.

Ти си момчето

за което от малка тайно мечтаех да срещна.

 Защо, точно когато те намерих, си отиде...???

Толкова въпроси,

на които не намирам отговори.

Чувствам се, сякаш съм

в тунел без изход,

няма е светлината... надеждата,

че всичко ще бъде както преди,

че ще бъда същата...

Има я болката, която ме обгръща и завладява.

Има ги двете тъжни очи, вгледани в нищото.

Има безброй сълзи,

които се стичат

по едно унило и посърнало лице.

Има хиляди спомени,

които ме преследват и

нахълтват неканени в ума ми.

Няма вече спокоен сън,

няма вече мечти,

няма го онова момиче,

което се радваше

на малките неща.

Един миг,

една любов,

една раздяла и

всичко е различно...!

 

© Петя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??