2 min reading
Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам отражението си там долу и се чудя какво иска този привидно зрял човек. Познавам ли го? Или още не съм разгадал какво се крие отвъд външността му...
Седя и се взирам. В косата, очите, ръцете си. Какво ми говорят те? Какво желаят да ми кажат? Виждам белезите си от детството и сякаш почти не познавам историите им. Толкова са ми далечни, предвид колко са заети мислите ми в днешния свят. Тялото ми някак е пораснало. Чудя се кога се случиха промените в него. Кога то започна да усеща желанието за обич и отдаване...
Този мъж стои и ме гледа. Задава ми въпроси. Пита кой е и от какво се нуждае. Търси нещо, но не стигам до яснотата на думите му. Колко чужди сърца има в уж щастливите семейства... И как ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up