Прашни мисли потъват в нощта. Обидена душата ми възстава.
Очаквам любимия, с тревога.
Сърцето пее тихо,
въздишка плаха от устните се отронва.
... Ала тишината е по-силна от мен.
Пропадам.
Толкова е дълбоко там, че бездната е рай. Няма определение какво е там. Адът ще е рай.
Пропадам...
Няма дъно, ако имаше, щеше да е спасение.
Пропадам.
Една стихия по-малко.