…Картината беше смазваща, трагична, мрачна, потресаващо безнадеждна… Суха пръст, напукана, жълто-кафява, убийствено грозна… Големи пропасти там, където някога е имало корита на реки – като че планетата се късаше сама отвътре… Сивкав, тежък, гнетящ светлината надолу въздух, в който отсъстваше и помен от живителния кислород…
Кратката война беше ликвидирала всичко, което се движеше, летеше, пълзеше, бродеше по бившата Земя. И дори най-големите оптимисти сред минаващите случайно през страшния ъгъл на Галактиката не вярваха в някакво оживление – дори на минерално ниво…
Живи нямаше. За техен късмет експлозията беше унищожила всичко и всички. Бозайници, птици, земноводни, насекоми, бактерии… Всичко загина при ядреното самоубийство… Случайно оцелелите при първия и последен взрив бяха имали щастието да умрат почти веднага след това…
Но по остатъците от планетата бродеше Той…
Единственият…
Най-големият късметлия преди катастрофата…
Тогава намери древния папирус, разчете магическите слова, извика ...