Пропастта на късмета
…Картината беше смазваща, трагична, мрачна, потресаващо безнадеждна… Суха пръст, напукана, жълто-кафява, убийствено грозна… Големи пропасти там, където някога е имало корита на реки – като че планетата се късаше сама отвътре… Сивкав, тежък, гнетящ светлината надолу въздух, в който отсъстваше и помен от живителния кислород…
Кратката война беше ликвидирала всичко, което се движеше, летеше, пълзеше, бродеше по бившата Земя. И дори най-големите оптимисти сред минаващите случайно през страшния ъгъл на Галактиката не вярваха в някакво оживление – дори на минерално ниво…
Живи нямаше. За техен късмет експлозията беше унищожила всичко и всички. Бозайници, птици, земноводни, насекоми, бактерии… Всичко загина при ядреното самоубийство… Случайно оцелелите при първия и последен взрив бяха имали щастието да умрат почти веднага след това…
Но по остатъците от планетата бродеше Той…
Единственият…
Най-големият късметлия преди катастрофата…
Тогава намери древния папирус, разчете магическите слова, извика Съдбата и си пожела само едно нещо. Безсмъртие…
И падна в пропастта на късмета…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сякаш гадаеш по карти ,Георги!След тия злокобни "пророчества",хайде напиши и нещо весело,ти можеш всичко !
-
Намерил кога да си пожелае каквото иска (това в кръга на шегата) лирическия. Харесвам скритите поуки в изпипаните, до перфекционизъм, послания - това и предишното, за сънуващия човек. Поздравления, Георги!
-
Благодаря, Елке!
Дано не сте... -
Какъв ужас - и за умрелите, и за оцелелия Безсмъртен! Дали пък не сме тръгнали вече смело към този Апокалипсис! Поздравления!
-
Благодаря, Мариана!
Така е... -
Благодаря, Лиа, Стойчо!
Безсмъртието е и наказание. Не е ново - сетете се за Скитника евреин... -
Мисълта ми получи просветление: Може ли човек да живее сам и до кога? Поздравления за творбата!
-
Твърде апокалиптично, но възможно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
