Прошка
Тази история разказвам, по скоро преразказвам по памет. Със сигурност някои от детайлите липсват, но това не я прави по-малко истинска. Нейните герои са отдавна покойници- мир на праха им. Надявам се да ми простят хронологичните или други отклонения.
Смътно си спомням дядо Ангел, но още виждам дългите му бели мустаци и оня добродушен поглед, в който се чувстваш лек като перце. Виждам и баща ми. Изправен, с кръстосани на хикс крака сладко да пуши цигара. Говори с дядо Ангел. Чудя се как са намирали обща приказка?
Дядо Ангел беше петдесятник, един от “набожните”, както им викаха тук на село. Говореше се, че се събират и пеят химни. Как и защо са попаднали в село не е съвсем ясно, но местните вярваха, че Текето около село е свято и привлича богомолци от различна „вяра“. Някога дядо Ангел отказал да влезе в кооперативното стопанство и на стари години изкарваше прехраната си като превозваше боклук, въглища, или каквото падне с малката каручка и коня, който много обичаше.
Баща ми беше ...