Jun 22, 2021, 1:19 PM

Прошка ли 

  Prose » Narratives
2030 6 12
2 мин reading

ПРОШКА ЛИ

 

Ужас! Лехите с разсада изпотъпкани, на младите овошки клоните изядени, само стъблата им стърчат грозно. Целият двор осран. Петко, младият бик на братята, ме гледа като  отровен, а аз се чудя как мога да го убия с голи ръце. Взех една лопата и се засилих да го ударя между рогата. Побягна, метна се върху оградата, събори два кола, направи още маса поразии и избяга.

– Аз съм виновна.

Стоеше до лятната кухничка и ме гледаше гузно. Една от сестрите на братята. Чорлава, с пъстра басмяна рокля до коленете и галоши на краката.

 – Не съм го видяла  кога съ й оттаковал от другите.

Какво да ѝ кажа? Чувствах как ми пулсират слепоочията и черепът ще се пръсне. „Ще направя някоя беля – си викам, – трябва бързо да глътна един хлофазолин!“ Затова казват – гневът е смъртен грях. Вдигнеш кръвното и прас – удар, мозъчен кръвоизлив. А и добрият християнин трябва да прощава.

– Аз съм виновна – отново измрънка.

Наплисках си лицето със студена вода на чешмата и тръгнах да си изпия хапчето.

Тя стои на пътеката и не тръгва.

– Какво има още? – троснато я попитах.

– Аз съм виновна.

– Добре де, разбрах. Прощавам ти. Върви си!

Продължи да стои с наведена глава и да върти копчето на деколтето, докато го скъса и гърдите ѝ лъснаха.

– 'Щот бате рече да внимавам кравите да не влязат у вас, чи яко ши мъ мандръсаш.

Погледнах – малката портичка към долния двор отворена, а съм сигурен, че я бях затворил. Да не би тази шматка нарочно…

Причерня ми. Побеснях! Прошка ли, ваш'та мама?! Нямам милост!

 

След една седмица – пак. И шесте крави, барабар с Петко – в двора ми. Този път – по-малката сестра. Като ме видя, се разтича, размаха тоягата, изкара ги през долната вратничка и се върна. Гледа ме в очите и премигва:

– Кака рече: „На тебе ши ти прости.“

© Мильо Велчев All rights reserved.

The work is a contestant:

Къс разказ »

4 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това беше яко! 🙂
  • Коментарът ти отдолу ме разсмя🤣🤭
    И разказът е готин!
  • 🙂🙂 Приятен разказ! Успех!
  • Язък,че истинските нямат сестра щот подозирам,че щеше да я пуснеш да си ходи ама след една седица.Поздрав и успех.
  • Ободряващо и приятно! ☺
    Успех, Мильо!
  • Глас и успех от мен!
  • Изключително приятен и свеж къс разказ! Успех!
  • Вина и прошка:две блюда на една везна...
    Поздравления и успех, Мильо!
    Прощавай, вече бях гласувал два пъти, но искрено ти желая други читатели да оценят подобаващо разказа ти!
  • Браво! С удоволствие гласувам за отворения финал ахаха..
  • Ха, ха, ха! Разсмя ме.
  • Първоначалният вариант на разказа беше без последния абзац. Добавих го заради условието на конкурса да има поне трима герои – хора. Сега си мисля: „Мильо, Мильо, много ти е бедно въображението, добре че не се изисква повече от трима!“ Като нищо щях и братята да… вкарам в сюжета. А финалът е отворен, защото броячът на Word показа 300. Та се наложи да сменя заглавието. Много се забавлявах! Историята е почти истинска. Само дето братята нямат сестра.Ама това трябва те да го доказват. Нали?
Random works
: ??:??