Какво трябва да направим? В зависимост от обстоятелствата начините са различни. Най- добре е да се срещнем лично или ако другият е далече – чрез съвременните комуникационни средства. Преди да пристъпим към решителния акт, в молитва да изискаме сила за прощение и подходящи обстоятелства. Да се опитаме да си представим възможно най-реално ситуацията и да си подготвим думите. Вярно, че никога няма да е точно така, както предполагаме, но все пак – да бъдем подготвени.
Как да разберем дали сме простили наистина и напълно?
На кого да прощаваме? Тъй като всеки човек греши, това значи, че трябва да прощаваме на всеки. Затова Христос казва от кръста: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят ” (Лука 23:34). Примери за най-трудни обстоятелства за прощение са, когато Христос прости от кръста, а и дякон Стефан – на своите убийци.
Кога да прощаваме? Най-добре е да прощаваме веднага, на момента, тъй като колкото повече отлагаме, толкова повече негативните мисли и преживявания се вкореняват и разширяват, което ще затрудни по-нататък акта на прощението. Не трябва да чакаме да ни искат прошка, както и не трябва да отказваме да приемем прощение, ако е отправено към нас.
До колко пъти да прощаваме? На въпроса на Петър : „Господи, до колко пъти , като съгреши брат ми да му прощавам? До седем пъти ли?” ” Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем” (Матей 18:21-22) . От тук разбираме, че прощението не е еднократен акт, не е един път завинаги, а колкото пъти се наложи.
Как действа Бог относно прошката? Ние може да простим постъпката, да пренебрегнем нараняването, обидата, да не държим сметка на ощетяването и т. н., но не можем да опростим греха на този човек, защото единствен Бог може да прощава греховете: „Признах греха си пред Тебе и беззаконието си не скрих, казах: Ще изповядвам на Господа престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми” (Псалми 32:5). В това ни уверява и апостол Йоан: „Ако изповядваме греховете си, Той (Бог) е верен и праведен да ни прости и да ни очисти от всяка неправда”( 1Йоан 1:9). Христос, като видя вярата, с която приятелите бяха донесли парализирания им приятел, рече: „Човече, прощават ти се греховете” (Лука 5:20).
Нека не чакаме Бог да създава екстрени ситуации, за да ни подсеща да прощаваме, а да прощаваме доброволно, за да спим спокойно и да не се чувстваме виновни. Да пристъпваме към прощението като наш дълг към Бога и към другите и плахите първоначални опити, да станат естествен навик, а простителността – характерова черта на личността ни. И да не забравяме, че всеки лично ще отговаря пред Него.
© Anastasia All rights reserved.