Взе това, което ти принадлежи, но не по право, разбира се, държеше всичко в ръцете си, но вече не ти стигаше!
Искам любов, деца и още нещо, не искахме същото!
Уважавах те, обичах те, бях ти опора, дадох ти всичко, докъдето ти позволи!
Бъди щастлив с постоянното си себедоказване, но все пак бъди щастлив, ти желая от сърце!
В основата остават споделените мигове, блянове за общото бъдеще, обаче сами!
Така и не разбра, всичко ти простих, но не ти оставям избор сега, както и ти до момента!
Явно не сме сродни съдби, но един ден за мен си спомни!
Всичко беше началото на края, на една само моя легенда за живота!
Ти, мой лиричен приятелю, платихме моменти с душите си, драскаха те по вратите ни!
Разказът не е довършен, УВИ!
Ще съхраня любовта си, за да нaмеря дома ù!
Живот без думи... всичко вече е казано! ...